Последните събития около сметищата на София са едно красноречиво доказателство затова, че отпадъците стават проблем само тогава, когато попаднат в полезрението ни. Но дори и тогава единствената ни мисъл е как да ги изпратим колкото се може по-далече от нас и така решаваме „проблема“ за известно време. Обикновено докато не попаднат в полезрението на някой друг.
За съжаление докато не бъде открита редовна линия за извозване на отпадъци до Луната или до някоя близкостояща до нашата планета, както сме виждали по фантастичните филми, отпадъците ще бъдат пред очите ни. Между всичките обвинения, оправдания и изказвания от рода на „по света е така“, „на запад се прави така и така“, така и не разбрахме ясно какви са предимствата на различните видове складиране и обработване на отпадъци. Може би, един кратък преглед на някои от начините за разрешаване на проблема използвани „по света“ би дошъл съвсем на място.
Един поглед към Германия например, показва как в много градове са разбрали, че боклукът е проблем, който може да се превърне много бързо в предимство за всички.
Изчислено е, че при микробиологичното разграждане на органичните отпадъци в сметищата от 1 тон боклук се отделят около 150-250 кубически метра газ. Ако оставим боклука да се трупа на сметището тези количества попадат в атмосферата и в почвата. Тъй като съставът на отделения газ силно зависи от отпадъците, които се съхраняват в сметището, последствията върху човека и околната среда са трудни за оценка и подлежат на индивидуално за всяко сметище наблюдение. В най обши линии, газът отделен при разграждането на органичните отпадъци съдържа основно метан и въглероден диоксид (съответно 55 и 45 обемни процента). Поради високото съдържание на метан, отделеният от отпадъците газ е запалим, което води и до рискове от взривове и пожари.
Проучванията обаче показват, че калоричността на 2,5 кубически метра от този газ, отговаря на тази на 1 литър нафта. Това го превръща в доста добро гориво – силен аргумент в полза на факта, че отпадъците съвсем не са за изхвърляне. Една от възможностите е отделеният газ да се събира с подходящата инсталация и да се използва като гориво за производството на електрически ток например. След като газта се отведе от отпадъците, тя се използва да захрани газов Ото-мотор, който от своя страна задвижва генератор на електрически ток. Цялата тази система е включена към електрическата мрежа. На този принцип функционират централите в Мюнхен и в Швабен. Първоначално (тъй като с времето количеството газ, което се отделя от отпадъците намалява) произвеждания електрически ток от централата в Швабен е бил достатъчен да захрани 1000 еднофамилни къщи с електричество.
Основният проблем на този метод за обработка на боклука е складирането на отпадъците. Те трябва да се съхраняват върху площ, която да е максимално изолирана от околната среда, за да се избегне замърсяването на почвата и подпочвените води при отичането на дъждовната вода и снега. Това обаче може да се избегне чрез подходяща предварителна подготовка на терена. На сметището в Швабен, Бавария например, на повърхността, върху която се складират отпадъците има слой глина с дебелина 1 метър. Процедената дъждовна вода се задържа в този слой, откъдето се улавя и отвежда към басейн с помощта на система от тръби. Оттам тя може да бъде пречистена и използвана.
Друга възможност за използването на органичните отпадъци е директното им използване за гориво. Отделената при изгарянето топлина може да се използва за производството на пара, която се отвежда към ТЕЦ. Това изисква обаче доста по-сериозни мерки за контрол на вредните емисии, които се освобождават по време на горенето. В зависимост от това, какви отпадъци се изгарят може да се стигне до отделяне и на диоксин и фуран, доказано канцерогенни вещества. Диоксинът е и един от газовете, причиняващи парниковия ефект. За да се избегне изпускането на такива вредни вещества е необходимо изгарянето им да се извършва при контролирани условия. Например установено е, че диоксинът започва да се отделя при загряването и съответно изгарянето на органични отпадъци при температури около 300 градуса Целзий. При температури по-високи от 850 градуса, обаче, започва неговото разграждане. Следователно при изгарянето е необходимо да се подържа достатъчно висока температура. Отделеният при изгарянето газ се прекарва през серия от пречистващи инсталация с цел вредните вещества да се свържат в твърди съединения. На този принцип функционира централата за отработване на отпадъци в Руулебен, близо до Берлин.
Източници: