Кой си ти?

Способността да различаваме лицата на други хора е от съществено значение в живота ни. От първите си дни умеем да различаваме родителите и семейството си от външните хора, а през целия си живот продължаваме да помним кои са приятелите и кои враговете ни. Хора, страдащи от рядко срещаното заболяване прозопагнозия не могат да различават лицата на другите, което често е свързани с проблеми в общуването с околните.

Учените се опитват от много години да обяснят човешката способност да различава себеподобните си. Една широко разпространена теория е, че само организми с високо развит мозък могат да различават лица и че съществува определен център в мозъка, отговорен за тази дейност. Обикновено тази способност се приписва на човека и другите бозайници. Оказва се обаче, че дори по-нисши животни, каквито са насекомите, могат да различават лицата на индивиди от същия вид. В опит да отговорят на въпроса дали разпознаването на лица изисква специализирани нервни структури и контакти или просто е способност, заучена в резултат на продължителен контакт с определен клас обекти (одушевени или не) Адриан Дюре от Университета в Майнц, Германия и негови колеги от Англия и Австралия насочили вниманието си към пчелите.

За интелигентността на пчелите се носят легенди. Дори опитната и своенравна вещица баба Вихронрав от книгите на Тери Пратчет изпитва особено уважение към тях :-). Доста по-сериозни публикации доказват способността на пчелите и осите да разпознават лицата на своите съседи по кошер – нещо абсолютно необходимо за функционирането на високо организираните социални групи на тези животни. Адриан Дюре се заел с нелеката задача да научи пчелите да разпознават човешки лица. За целта той използвал сложна образователна система, включваща поощрения във вид на захарен сироп и наказания, представени от горчив разтвор на хинин. Първата стъпка на германския биолог била да „обясни” на насекомите какво се изисква от тях. Пчелите били „изправени” пред табло със снимка на действително човешко лице и картинка с кръгче за лице, точки за очи и чертичка за уста. Под всяка от снимките се намирала площадка за кацане и паничка, пълна със захарен сироп под снимката или съответно хининов разтвор под карикатурата. По този начин пчелите се научили да избират снимката с истинско лице. За да бъде сигурен, че насекомите не се ориентират по позицията на снимката на таблото, а действително се заглеждат в образа, след всеки „урок” таблото било завъртано, така че картинките да попаднат на различно място. След като пчелите усвоили правилата на заниманието и се насочвали към целта в над 80% от случаите, Дюре заменил карикатурата на човешко лице с истинска снимка на човек. И в този случай насекомите се насочвали почти безпогрешно към набелязаната цел. Те били в състояние да различат „техния човек” дори при липса на награда. Точността на пчелите неизменно била над 80% при всички тестове. Проблемен за тях се оказал единствено теста, при който трябвало да различат обърнато с главата надолу лице – задача за която се знае, че затруднява дори хората.

Дюре тествал способността на 5 различни пчели да разпознават човешки лица и всички те се справяли със задачата в над 80% от случаите. Две от тях били тествани отново два дни по-късно – оказало се, че насекомите били в състояние да запомнят лицето за времето между двата опита. Едната пчела показала успеваемост от 94% на първия тест и 79% два дни по-късно. Резултатите на втората били съответно 87% и 76%. Не всички участници в опита обаче били така способни. Две други пчели се провалили още в началото на експеримента тъй като не успели да научат какво точно се изисква от тях – те не се заглеждали в снимката, за да се ориентират по нея къде се намира наградата.

Изследването на Дюре и неговите колеги показва, че дори пчелите, които имат едва 0,01% от броя на нервните клетки в човешкия мозък, могат да се научат да разпознават човешки лица. Това са първите публикувани данни, оборващи тезата за нуждата от високо специализирани мозъчни структури и видово-специфични нервни контакти за разпознаване на лицето на други индивиди. Според авторите на изследването резултатите от тяхната работа показват, че тази способност не е чужда дори на по-ниско развита нервна система при положение, че тя притежава необходимата пластичност и способност за учене.