Лептинът, известен като хормон на апетита, беше открит съвсем случайно преди около 10 години от Джефри Фридман и негови колеги от Института Рокфелер в САЩ.
Учените забелязали, че част от лабораторните мишки започнали по необясними причини да ядат страшно много и за много кратко време достигнали застрашителни размери. Изследванията на затлъстелите мишки показали, че те имат дефект в ген, активен в мастната тъкан, който е отговорен за производството на нов вид хормон. Фридман и колегите му нарекли новооткрития белтък лептин. Макар и съвсем млад, този хормон предизвиква силен интерес сред учени и лекари, които до скоро възлагаха големи надежди, че изясняването на физиологичната роля на лептина, ще помогне за разработката на силно ефикасни лекарства против затлъстяване – проблем, който все по-силно засяга развитите западни държави. Отделен от клетките в мастната тъкан, той попада в кръвта и от там в мозъка, където се свързва със специфични рецептори, разположени по повърхността на клетките в хипоталамуса – участък в мозъка, свързан с контрола на обмяната и хормоналния баланс. По този начин, лептинът пренася в мозъка информацията за наличните енергийни резерви на тялото. Оказва се, че дефекти в лептиновия ген, които обуславят липсата на активен хормон в организма, са отговорни за затлъстяване не само при мишките на Фридман, но и при някои хора. Тестове с лабораторни животни показали, че инжектирането на лептин е в състояние да подтисне апетита и да допринесе за понижаване на теглото. За съжаление тестовете при хора не се оказали така успешни. Този провал в опита да се създаде универсалното лекарство за отслабване довел до нови изследвания на хормона на апетита. Днес се знае, че той има роля не само за обмяната на веществата, но и за функцията на имунната система и за размножаването.
Нова публикация в бюлетина на Националната Академия на Науките в САЩ съобщава за още един ефект на лептина в организма – контрол на настроението. Син-Юн Лу и нейни колеги от Университета в Сан Антонио, Тексас, установили, че при стрес, нивата на лептина в кръвта на лабораторни мишки силно намалява, успоредно с появата на типични симптоми на депресия като например липсата на апетит. Когато учените инжектирали животните с лептин, симптомите на стрес изчезнали. Ефектът бил подобен на този, наблюдаван с доказани в практиката лекарства против депресия. Изследователите от Тексас се надяват, че откритието им ще предизвика голям интерес сред фармацевтичните и медицински среди, заради възможността за създаване на антидепресанти базирани на лептина. Учените обаче предупреждават, че предстои много работа преди това да може да се осъществи на практика. Участието на лептина в такива комплексни процеси като хранен, размножаване и имунитет налага необходимостта от извършване на повече изследвания върху ролята му в организма, за да не се допуска създаването на медикаменти с много странични ефекти. За да започне работата върху създаването на добри антидепресанти на базата на лептина е необходимо първо да се изяснят механизмите, по които действа хормонът и начините, по които той постига ефекта си в толкова разнородни процеси. Освен това, не е съвсем ясно до каква степен се припокрива ефекта на лептина върху настроението при човека и при мишките. Някои лекари дори стигат до там, че изтъкват, че депресията и потиснатостта са силно човешки емоции и не е възможно да се правят изводи на база на аналогии с животните.