През последните 10 години в Азия се наблюдава катастрофално измиране на лешояди – счита се, че за този период популацията на тези птици санитари е намаляла с 95%. Според еколози, това е най-бързото изчезване на животински вид в историята.
Проблемът с лешоядите заема застрашителни размери и вече започва пряко да се отразява на хората. Изчезването на естествените санитари на природата води до натрупване на огромно количество умрели животни в провинциите на силно пренаселените азиатски държави Индия и Пакистан, което неминуемо ще спомогне за разпространението на инфекциозни заболявания. Успоредно с това се наблюдава голямо увеличение на броя на подивелите кучета, чиито глутници се хранят с изоставените трупове на домашни животни, което увеличава риска от появата на бяс. Усилените проучвания на учените показали, че предположенията за отравяне с арсеник, живак или пестициди, както и за вирусно заболяване са неоснователни.
Смъртта на представителите на трите вида азиатски лешояди Gyps bengalensis, Gyps indicus и Gyps tenuirostris, се дължи на бъбречна недостатъчност и проказа. Дълго време опитите да се установи причината за това се оказали безрезултатни. Едва в началото на миналата година учени от Университета във Вашингтон успяват да покажат, че причинител на тази масова трагедия е препаратът диклофенак (активна съставка на хуманните лекарства Волтарен и Фелоран), противовъзпалително болкоуспокояващо лекарство, използувано масово от ветеринарите в Азия в селското стопанство при трески, възпаления и болки у животните. Оказва се, че за разлика от добитъка, лешоядите са особено чувствителни към този препарат, който нанася непоправими вреди на бъбреците им и води до бърза смърт. Диклофенакът попада у птиците, които се хранят с труповете на биволи, крави и кози, лекувани до смъртта си с диклофенак. Установяването на причините за масовата смърт на лешоядите кара природозащитниците да започнат усилени преговори с правителството на Индия за забрана на употребата на диклофенак в селското стопанство. Политиците обаче не бързат да предприемат действия в тази насока. Ниската цена на лекарството го прави особено примамливо за ветеринарите и е почти невъзможно те да бъдат убедени да спрат приложението му.
Надежда за разрешаване на проблема се появи тази седмица, когато Джери Суон и негови колеги от Южна Африка, Намибия, Индия и Великобритания публикуваха в интернет изданието PlOS изследванията си върху влиянието на болкоуспокояващи върху организма на лешоядите. Учените работят с африкански лешояди, за да не застрашат допълнително популацията на азиатските им събратя. Резултатите от работата им показват, че друго противовъзпалително лекарство, мелоксикам, което има същия ефект като болкоуспокояващо лекарство, не нанася такива вреди на птиците тъй като се отделя по-бързо от организма и може успешно да замести диклофенака във ветеринарната медицина. Цената на двете лекарства е съпоставима и природозащитниците се надяват, че на срещата с правителствени експерти по опазване на околната среда, насрочена за месец март, ще успеят да убедят индийските власти да забранят употребата на диклофенак и да спасят лешоядите от изчезване. Успоредно с това започва програма за размножаване на птиците в резервати в Индия с цел да помогнат за възстановяването на популацията.