Помързелувай и запомни!

Тази седмица в списания Нейчър бе публикувано интересно изследване на паметта, проведено от Дейвид Фостър и Матю Уилсън, от Масачузетския Технологичен институт. Двамата учени използували сложна техника за проследяване на мозъчната активността на живи плъхове.

С помощта на електроди Фостър и Уилсън могли да проследят активизирането на единични нервни клетки в мозъка на животните, докато те извършвали ежедневната си разходка. Плъховете били поставяни върху пътечка дълга около метър и половина и оставяни спокойно да се разхождат и почиват. От време на време им давали лакомство, за да се предизвика интереса им към посещение на определена част от територията. Когато плъховете се движели, електродите засичали активизирането на единични неврони в хипокампуса – участък от мозъка, свързан с паметта и ученето. До тук нищо странно – на науката отдавна е известно, че единични клетки „помнят” дадено място в пространството и когато животното преминава през него те се активизират. Така последователността на активизиране на нервните клетки отразява маршрута на плъха. Изненадата обаче се появила когато животните спирали, за да си починат – същите тези „неврони за място” започвали да се активизират, но в обратен ред повтаряйки цялата последователност на изминатия до момента път! Според учените, провели експеримента, по този начин мозъкът използува почивката, за да запомни пътят изминат до момента. Може би това трябва да послужи за успокоение на по-ленивите от нас, които обичат да спират за да си погладят мустачките и да съзерцават пространството – това не е мързел, това е част от обучението ни!

Нещо подобно са наблюдавали Уилсън и колегите му по време на сън – невроните се активизират, повтаряйки и затвърждавайки извършеното през деня, с тази разлика, че го правят в същата последователност, в която е извършено действието. Повторението в обратен ред, което се наблюдава по време на почивка, може би помага на мозъка да запомни добре последните посетени места и пътят, по който се достига до тях. Учените изказват предположение, че ако по време на разходката животното е намерило храна, активизирането на последния неврон е може би свързано с „възнаграждение” под формата на отделен допамин – химично съединение, отделяно в мозъка и свързано с приятни усещания. По този начин ще се създаде асоциация между изминатия маршрут и приятния момент на намирането на храна.

За да установят дали това наистина е така, учените ще трябва да проведат още някои експерименти. Ако обаче теорията на Фостър и Уилсън за мозъка, който учи докато почива се окаже вярна, това може да обясни защо някои хора учат по-бързо, когато си правят малки почивки и защо някои свръх активни деца имат проблеми с училището.