Във времето, когато промените в климата стават въпрос, близък до всеки един от нас, правителства и международни организации обсъждат всички възможни начини за намаляване на парниковия ефект и ограничаване на влиянието върху климата на Земята на вредните газове, отделени в резултат на човешката дейност. Най-обсъждан е проблемът с въглеродния двуокис – главно заради големите количества, които се отделят ежегодно в атмосферата от индустрията и автомобилите, както и поради нежеланието на редица големи индустриални държави да сътрудничат в това отношение.
Междуправителствената група по промените на климата (IPCC) е организация, създадена в рамките на ООН, която има за цел да извършва оценка на научната, технологическата и социо-икономическа информация за промените на климата, потенциалния ефект на процеса и възможностите за адаптация и миграция. През 2005 година организацията публикува доклада си върху методиките за улавяне на въглеродния двуокис (CO2) – процес, който ще позволи събиране на този газ при отделянето му в атмосферата и складирането му на места, където вредното му влияние върху климата няма да може да се проявява Целта на тази идея е човек да започне опитите за ограничаване на промените в климата сега, докато не се намерят други, по-добри начини за неутрализирането на CO2. Разбира се най-идеалният вариант би бил отделеният от индустрията CO2 да се използува обратно в производствата и така да се получи двоен ефект – ограничаване на парниковия ефект и създаване на нови, въглеродо сдържащи продукти. Макар да звучи добре, този вариант не се обсъжда сериозно поради ограничения ефект, който би имал върху емисиите и поради липсата на достатъчно добри технологии за обратното му оползотворяване.
Най-голям интерес в момента има към възможностите за складиране на CO2. Вариантите за това са три – в океаните, под формата на минерали и в подземни геоложки образования. Първият вариант предвижда въглеродният двуокис да се инжектира от океански платформи, кораби или крайбрежни станции на дълбочина по-голяма от 3 000 метра. Благодарение на налягането там, газът ще стане по-плътен от окръжаващата го вода и ще формира езера, което пък ще ограничи дифузията му в океаните. Според IPCC, между 30% и 85% от CO2ще остане уловен под океаните в продължение на поне 500 години, ако е инжектиран на дълбочина между 1 000 и 3 000 метра. Екологичният ефект на този вариант обаче все още не е съвсем ясен и е обект на проучване. Втората възможност е да се използува способността на въглеродния двуокис да реагира с метални оксиди до получаването на метални соли – карбонати. Технологичният процес, който ще позволи този начин на съхранение на парниковия газ също е в етап на разработка. Съхранението в геоложки формации се счита за най-ефективния метод. Идеята за това е дошла от методиките, използувани при добиването на нефт. Петролът сам по себе си сдържа големи количества CO2, които се отделят при изваждането му на повърхността. Собствениците на петролните платформи и сонди често инжектират отделения газ обратно в петролните кладенци, за да накарат остатъка от петрол да изскочи навън. Потенциалният капацитет на този вариант за съхранение е да отстрани 2 000 гигатона CO2 от атмосферата (или 2 000 000 000 000 000 килограма). IPCC дава гаранция, че при използуването на подходящи за целта геоложки образования, 99% от CO2 може да остане уловен под земята в продължение на 1 000 години – отсрочка, която всички се надяваме ще бъде достатъчна за човечеството да се справи с проблемите на климата.
Най-старият проект за складиране на CO2 е норвежки и е разработен още през 1996, когато Статойл и партньорите им започват да инжектират около 1 милион тона от отделения при добива на нефт газ, обратно в пясъците на дъното на Северно Море. Постоянните наблюдения показват, че за сега големите мехури от CO2 са стабилни. През изминалата седмица обаче, учени от Тексас публикуваха в списание Геолоджи изследването си, показващо, че може би този метод за складиране на парниковия газ не е идеален. Юсиф Карака и колегите му инжектирали 1 600 тона CO2 на 1 500 м дълбочина в геоложкото образование Фрио, разположено северозападно от Хюстън и изградено от утаечни скали, и изследвали поведението му под земята. Учените установили, че за съжаление CO2 не стоял мирно, там където го поставили, а започнал да разяжда ограждащите го минерали, причинявайки отделянето на отровна газова смес. Според Карака и колегите му, токсините за сега не са започнали да изтичат на повърхността. Те обаче препоръчват феномена да се изследва задълбочено, за да не се стигне до там, че складирането на парниковите газове индиректно да допринесе още повече до парниковия ефект, чрез получаването и отделянето на още повече вредни газове в атмосферата. За списание Сайънс Карака казва, че каквото и да правим с CO2 първо трябва сериозно да обмислим ефекта върху околната среда.