По какъв начин мозъкът ни възприема света? Как се генерират чувствата? Какво става в главите ни когато се смеем, спим или се храним? Това са една малка част от въпросите, които хората са си задавали още от времето, когато са осъзнали, че в главите им е разположен основният център на нервната система. Въпроси, за които учените все още не са намерили точните отговори.
През последните десетилетия физиолози, биолози и лекари са напреднали много в изследванията на нервната система – генерирането, протичането и агрегирането на нервните импулси; контрола върху мускулите; тайните на зрението, обонянието, вкуса и слуха; особеностите на фазите на съня. Въпреки многото информация, натрупана през годините, обаче мозъкът не спира да ни изненадва.
През последните месеци няколко открития събудиха интереса на научната общност и любопитството на обществеността. Едно от тях бе направено от учените от групата на Хенинг Вос от Университета Корнел, САЩ. Те изследвали пациент, Тери Уалис, който се събудил от състояние на кома, в което изпаднал след тежка автомобилна катастрофа 19 години по-рано. Вос и колегите му установили, че при този пациент мозъкът като по чудо е възстановил засегнатите участъци. Макар лекарите и изследователите да не могат да обяснят на какво се дължи тази регенеративна активност в мозъка на Уалис, те са единодушни, че случаят е показателен за необикновените, и все още неизследвани възможности на мозъка. Те посочват че, макар и редки, такива изненади явно са възможни и за това е необходимо лекарите, полагащи грижи за хора в кома, да имат предвид нуждата на пациентите им от по-активна терапия и по-голямо внимание.
Другото изненадващо откритие от последните месеци принадлежи на англичанина Ралф Клаус от Кралската Болница в Графство Съри, Гилдфорд, и колегата му Уали Нел от Спрингс, ЮАР. Двамата публикуваха наскоро в списание Невро-рехабилитация резултатите от близо шестгодишната си работа с пациенти в състояние на т. нар. будна кома – вид кома, при която болните са в състояние понякога да сядат и да дишат без помощта на специална апаратура, но не реагират на околни дразнители и на практика не са в съзнание (вегетативно състояние). Клаус и Нел работели с трима пациенти с тежки увреждания на мозъка. Двама от тях били пострадали при автомобилна катастрофа, третият бил спасен от удавяне. Откритието, което лекарите направили, станало случайно, когато Нел решил да помогне на един от пациентите си, който проявявал признаци на неспокойство – за да прекрати непрекъснатите нервни движения той му дал доза от приспивателното золпидем. За огромна негова изненада, 15 минути по-късно, в резултат на поетото приспивателно, пациентът се събудил!
Сега Нел и Клаус използуват приспивателното, за да държат коматозните си пациенти будни и в съзнание. Учените следят ефекта на золпидема върху пациентите си вече няколко години (между 3 и 6). Тримата пациенти, подложени на терапията са в състояние да общуват нормално с близките си, да се шегуват и говорят по телефона. Клаус споделя за списание Нейчър, че един от тях вече дори е възвърнал способността си да хваща бейзболната топка.
Ефектът на приспивателното върху пациентите в будна кома е труден за обяснение. Клаус и Нел представят в публикацията си една от възможните хипотези за механизъма на действие. Според тях, мозъчната травма е довела до нарушение в мозъчните функции, контролиращи съня, правейки нервните клетки по-чувствителни към сигналите за заспиване. Те предполагат, че това може да е вид защитна реакция на организма – опит мозъка да бъде предпазен от допълнителен стрес. Приспивателното золпидем действа върху способността на невроните да свързват т.нар. GABA невротрансмитер – вещество, посредник на нервните импулси, което има способността да подтиска активността на клетките и което има важна роля за съня. Според Клаус, золпидема може би успява да регулира по някакъв начин свръхчувствителната GABA система при пациентите във вегетативно състояние, давайки им възможност да дойдат в съзнание. Приспивателното все пак запазва и нормалния си ефект – при по-голяма доза коматозните пациенти се унасят и стават по-сънливи. Клаус и Нел поддържат своите пациенти будни вече близо 6 години. Те твърдят, че ежедневното поемане на золпидем за сега не е показало никакви странични ефекти. Откритието им естествено е заинтригувало фармацевтичните компании и една от тях, лондонската РеДжен, вече е започнала опитите да разработи золпидем с депо действие – хапче, което ще гарантира бавното отделяне на лекарството, което от своя страна ще позволи на пациентите да останат постоянно в съзнание. Клаус изразява пред списание Нейчър надеждата си лекарството да се окаже в помощ и на хора прекарали мозъчен инсулт или страдащи от Паркинсон и някои форми на глухота.