Диабетът тип 2, наречен още неинсулинозависим, с право се счита за бич на съвременното човечество. Или поне за тази част от него, която живее в по-високо развитите държави в Европа и Северна Америка. Според данни на Министерство на Здравеопазването и Националния Център по Здравна Информация случаите на диабет тип 2 в България за периода 1980-2002 година са се увеличили с 80%, достигайки до над 16 на 1 000. Положението е най-тежко в САЩ, където почти всеки десети американец на възраст над 20 години страда от това заболяване.
Голямата честота на неинсулинозависимия диабет се свързва до голяма степен с нездравословния начин на живот и на първо място със затлъстяването. За разлика от диабета тип 1, който се дължи на неспособността на организма да произведе достатъчно инсулин – хормонът, отговорен за регулиране на нивата на кръвната захар, диабет тип 2 се характеризира с липсата на чувствителност на организма към произведения инсулин. Тази неспособност на тялото да реагира на отделения инсулин се дължи на тежки нарушения в обмяната, които засягат целия организъм и води до редица тежки последствия като нарушения на зрението, оросяването на крайниците, функцията на бъбреците и т.н. Всичко това обяснява стремежа на учените да разберат повече за появата и развитието на диабета тип 2 с цел предотвратяването и лечението на болестта.
В началото на тази годена група изследователи от базираната в Рейкявик, Исландия, фирма за генетични изследвания, деКод Дженетикс, публикува в списание Нейчър Дженетикс, данни, показващи, че вариант на гена TCF7L2 (transcription factor 7-like 2) е свързан с повишен риск от поява на диабет тип 2. Рискът за появата на диабет тип 2 при индивидите, носители на едно копие на генетичния вариант (полиморфизъм), е 1,45 пъти по-голям от този при хората, при които вариантът не се открива. За хората с две копия на полиморфизма в TCF7L2, относителният риск е 2,41. Изследването на деКод потвърждава ролята на наследствеността за появата на неинсулинозависимият диабет.
Нашите гени обаче, както се оказва, не са единствено отговорни за съдбата ни. Макар, според деКод, близо половината от нас да носят едно или две копия на вредния вариант на гена TCF7L2, диабетът може да се избегне с помощта на промени в начина на живот. Този месец списание NEJM публикува резултатите от широко мащабно американско проучване на заболеваемостта от диабет тип 2, проведено в продължение на 5 години в 27 медицински центъра. Хосе Флорез и колегите му, работещи в рамките на изследователска програма за превенция на диабет, изследвали 3 548 пациенти с наднормено тегло (индекс на телесна маса средно над 34). Макар да имали известни нарушения във въглехидратната обмяна, никой от тях не страдал от диабет. Учените следили състоянието на участниците в продължение на 3 години, което им дало възможност да изчислят риска за развитие на диабет при хора с наднормено тегли в зависимост от начина им на живот и наследствените фактори. Флорез и сътрудниците му потвърдили откритието на деКод за връзка между полиморфизма в гена TCF7L2 и заболяването от диабет тип 2. Те обаче не се ограничили само до изчисление на риска за носителите на генетичния вариант, а проследили ефекта на здравословния начин на живот върху вероятността от появата на болестта. Установено било, че тези участници, които били подложени на диета с ограничено количество калории и се разхождали по 30 мин. на ден, 5 дена в седмицата, имали 58% по-нисък риск от поява на диабет тип 2. Този благоприятен ефект на здравословния начин на живот напълно компенсирал наследствената обремененост на част от участниците в изследването. Както и самият Флорез коментира за списания Сайънс, това изследване дава големи надежди. Може би справянето с тази страшна болест не изисква чак толкова много усилия – едва 30 мин за разходка на ден!