В разгара на лятото повечето от нас не искат и да мислят за наближаващите студени зимни дни. А онези, които истински мразят зимата и студа, се радват на все по-честите публикации в пресата, съдържащи потвърждения за глобалното затопляне. Последните изследвания на учените обаче показват, че повишаването на температурите в световен мащаб може би няма да компенсира нуждите от отопление през зимния сезон.
Дейвид Ериксон и колегите му геофизици и икономисти от Националната лаборатория Оук Ридж в Тенеси, САШ, публикуваха в списание GRI в началото на този месец свой модел на промените в климата. За разлика от стандартните климатични проучвания и прогнози, които включват анализ на метеорологични и хидроложки данни в съчетание с концентрациите на замърсителите във въздуха, новият модел взема под внимание и икономическите показатели като разход на електричество и горива. Съпоставянето на данните за промените в климата през периода 2000-2005 с информацията на държавния енергиен департамент на САЩ, позволило на учените да изведат връзка между потреблението на енергия и промените в температурите. В хода на проучването учените разделили територията на страната по административни райони. При анализа на всеки район те взели предвид географските особености, местните климатични условия и типа на архитектурата – фактори, влияещи върху разхода на енергия по места.
Част от изводите резултат от анализа били лесно предвидими. С настъпването на горещите летни дни и повишението на натоварването на енергийната система, в резултат на масовата употреба на климатиците в южните и югозападните щати, употребата на горива се повишава, което съответно довежда до увеличаване на емисиите на въглероден двуокис – основният причинител на парниковия ефект и съответно на глобалното затопляне. Изненадата обаче била в данните за зимните месеци. Оказало се, че глобалното повишаване на температурите не осигурило на жителите на северо-източните щати по-топли зими и съответно по-малък разход на горива за отопление. Напротив – тези райони на САЩ продължили да използуват същите количества енергия, за да си осигурят комфорт през зимните месеци.
Модела на Ериксон и колегите му на практика показват един затворен кръг – колкото по-топло става, толкова повече горива използуваме, за да си подсигурим хлад по време на горещите лета, което съответно води до повишени емисии на въглероден двуокис и съответно още по-високи температури. Според модела, тенденцията за повишаване на емисиите на парниковите газове ще се запази за следващите 25 години. Какъв е изходът? Може би всеки един от нас трябва да помисли когато следващия път посегне да натисне копчето на климатика!
Преборването с желанието за повече удобства обаче ще бъде трудно. Много по-лесно изпълними изглеждат бъдещите планове на Ериксон. Следващата стъпка на него и колегите му ще бъде да потвърдят валидността на модела като проверят дали наистина повишаването на температурите на Земята води до повишено ползване на климатици. Отговорът на този въпрос като че ли е ясен от сега…