Мухата, Musca domestica, подобно на всички останали насекоми (и ракообразни) има т.нар. фасетни очи, изградени от множество отделни зрителни единици, наречени фасети или оматиди. Зрителна представа за света това животно получава след наслагване на образите, получени от всяка отделна фасета – около 10 000 във всяко око. Изграждането на цялостната картина става в мозъка на мухата, където информацията, получена от нервните клетки, свързани с отделните оматиди, се събира и обработва.
Свързвайки електроди към мозъка на жива муха, учените са в състояние да запишат информацията, пристигаща от окото по нервните клетки и да реконструират образа под формата на видеозапис. Ръсел Бринкуърт, физиолог от Университета в Аделаида, Австралия, ръководител на групата от учени, провели този експеримент, споделя за списание Сайънс, че очите на мухите превъзхождат най-добрите оптични системи, разработени от човека. Тези насекоми са в състояние да видят в детайли, както много осветени, така и много тъмни обекти.
Структурата на фасетното око, много подобна на тази на съвременните цифрови фотоапарати, е подсказала на учените как да разрешат един от основните проблеми във фотографията – баланса на експозицията или по-точно, оптимизиране на интензивността на светлината в отделните части на образа, така че да няма прекалено осветени или твърде тъмни участъци. Този проблем е особено актуален за полицията, охранителните фирми и военните, които разчитат на способността на скрити камери да уловят и най-малките детайли на наблюдаваните обекти – например да различат чертите на лице, скрито в сянка. За целта Бринкуърт и колегите му разработили програмен продукт, който, подобно на мозъка на мухата, получава сигнали от всеки отделен пиксел на фотоапарата и създава цялостна картина. Според авторите на програмата, тайната не е в увеличаване броя на пикселите, а в това всеки пиксел да бъде анализиран отделно и образът, уловен от него, оптимизиран. Програмата е записана върху VLSI чип (very large scale integration device), който придава интелигентност на традиционните фотографски сензорни системи. Подобно на мозъка на мухата, който събира видяното от всяка отделна оматида, за да получи цялостна картина, тя анализира сигнала, получен от всеки един пиксел от образа, оптимизира интензитета на светлината по начин, позволяващ максимално запазване на детайлите и компресира информацията. В резултата на това става възможно прецизирането на точно тези детайли от картината, които са най-важни за наблюдателя.
Не е изненадващо, че Бринкуърт и колегите му са привлякли вниманието на военно-въздушните сили на САЩ и вече са сключили договор за разработка на системи за наблюдение от въздуха.