Синдромът на придобитата имунна недостатъчност, или за по-кратко СПИН, остава една от най-тежките болести, заплашващи съвременния човек, въпреки дългогодишните усилия на учени и лекари да намерят успешно лечение. Използуваните в момента антивирусни препарати само поддържат живота на заразените с вируса ХИВ, без реално да ги лекуват. Основни недостатъци на тези лекарства са тежките странични ефекти и фактът, че въпреки лечението, пациентът все още може да пренася заразата.
Резултатът е все по-голямо нарастване на броя на заразените хора. В световен мащаб вече се говори за СПИН епидемия. Най-тежко пострадали са страните в Африка и Латинска Америка, където ниският стандарт на живот е свързан с лоша хигиена, ниско ниво на медицинско обслужване и неосведоменост на хората за начините за предпазване от инфекцията.
Причините за неспособността на човечеството да се справи със СПИН са няколко. На първо място ХИВ вирусът се отличава с голяма изменчивост, което затруднява създаването на ваксина. Наред с това, той атакува самата имунна система на организма, правейки я неспособна да се справи с инфекцията като при това я използува за собственото си размножаване. Всички тези трудности обаче, не стряскат учените и опитите за създаване на успешна терапия не спират. В последния медицински брой на изданието PLoS, група американски и немски учени, начело с Екатерина Дадачова от колежа Албърт Айнщайн в Ню Йорк, представят една нова, революционна идея за лечение на СПИН. Авторите на изследването използуват традиционни методи за лечение на рак, разчитащи на радиоактивни изотопи за разработването на СПИН терапия. Дадачова и колегите й разработили антитела, които разпознават инфектираните с ХИВ бели кръвни клетки и прикачили към тях радиоактивни изотопи. Тестове с клетъчни култури и мишки показали, че антителата успешно разпознават и унищожават инфектираните клетки като по този начин прочистват имунната система от вируса и пречат на по-нататъшното му разпространение. Тестовете с опитни животни дали особено обнадеждаващи резултати – терапията водела до значително намаляване на броя на инфектираните с ХИВ клетки, без да нанася значителни щети на организма.
Подобни опити за борба с ХИВ са правени и преди като учените са използували антитела срещу вируса с прикачени към тях токсини. За съжаление резултатите от тези експерименти не били обнадеждаващи. Авторите на настоящето изследване споделят, че техният подход разчита на радиомедицината и нейните постижения при лечението на рак, което е обусловило съществуването на доста успешни методики за приложение на радио изотопите за лечебни цели. Дадачова и колегите й се надяват в скоро време да проведат клинични изпитания при хора, за да видят до каква степен новата терапия ще бъде успешна в реални условия. Според тях, ефектът от лечението би бил най-добър при хора, които са се заразили наскоро или при тези, при които терапията с антивирусни препарати се е оказала неуспешна.