За децата училището често е свързано с не особено приятни преживявания. Всички ние сме изпитвали усещането, че урокът е скучен, опитвали сме да си намерим друго забавление по време на час и не сме отделяли особено голямо внимание на учителя.
При някои деца обаче неспособността да се концентрират в училище е истински проблем – те не внимават в час, свръхактивни са и действат прекалено импулсивно. Става въпрос за децата, страдащи от т.нар. дефицит на вниманието и хиперактивно разстройство (ДВХР). Смята се, че те са средно между 3% и %5 от всички деца, т.е. в един клас с около 30 ученика има голям шанс поне един да има този проблем.
Причините за появата на ДВХР не са известни – съществуват изследвания, които свързват появата му с употребата на цигари и алкохол от майката по време на бременността; натрупване на високи нива на олово в организма; преживяна физическа или психическа травма в ранна възраст и т.н. Известно е, че между 30% и 70% от децата с ДВХР продължават да имат проблеми със своята свръх активност и като възрастни. От години лекари и учени предполагат връзка между ролята на норадреналина в мозъка и патологията на това разстройство. Норадреналина се отделя от надбъбречната жлеза в кръвта, където действа като хормон, и от определен вид нервни клетки в мозъка, където действа като невротрансмитер (вещество, отговорно за преноса, усилването и модулирането на нервния импулс). В качеството си на стрес хормон, заедно с адреналина, който също се синтезира от надбъбречната жлеза, той води до увеличаване на сърдечния ритъм, ускоряване на процесите, свързани с генериране на енергия и активизиране на мускулите, като по този начин подготвя организма за действие. В мозъка норадреналина играе роля за ученето и усвояване на знания, както и за вниманието. Нивата му в организма се поддържат на нужното ниво чрез координираното действие на факторите, регулиращи активността на кодирщия го ген, ензимите, отговорни за синтезата му и транспортерите – белтъчни молекули, които подобно на миниатюрни помпи осъществяват преноса му между извънклетъчната среда и клетката.
Вниманието на изследователите се насочва към норадреналина във връзка с ДВХР в резултат от успешните опити за лечение на деца с препарати, които понижават концентрацията му в мозъка. Това дава основание на учените да изследват в дълбочина молекулните механизми за поддържане на нивата на невротрансмитера в мозъка, за да установят възможните проблеми, които могат да доведат до разстройството. Така група изследователи от Харвард, начело с Куанг-Су Ким, насочили вниманието си към генетични фактори, които могат да доведат до промяна на нивата на норадреналина в организма. Изследвайки група от 68 деца с ДВХР и сравнявайки резултатите от генетичния анализ с тези, получени при контролна група от 60 здрави деца, авторите на изследването стигнали до извода, че разстройството може да е резултат от мутация. Резултатите от това изследване бяха публикувани наскоро. Ким и колегите му установили, че промяна в ДНК секвенцията в регулаторния участък на гена, кодиращ норадреналиновия транспортер води до намаляване на активността на молекулата, което съответно е свързано с увеличаване количеството на норадреналина в мозъка. Мутацията била по-честа при децата, страдащи от ДВХР, което дало основание на изследователите да предположат наличието на връзка с патологията на заболяването.
За да се докаже убедително връзката между ДВХР и мутацията в норадреналиновия транспортер, Ким и колегите му смятат да продължат анализа, включвайки по-голям брой пациенти и контроли. Макар да предстои още много работа, учените от Харвард са оптимисти и се надяват, че усилията им ще доведат до изясняване на тази връзка и в крайна сметка, ще позволят разработката на по-успешни медицински тестове и лекарства за заболяването.