Превземането на Космоса и колонизирането на други планети, отдавнашните мечти на човечеството, за които в последно време се говори съвсем на сериозно, със сигурност ще са свързани с разрешаването на много проблеми и преодоляването на редица пречки. Дори изграждането на космическа база на Луната, най-близко разположеното до Земята космическо тяло, ще бъде съпроводено с много изненади. Съвместно проучване на астрономи от Калифорнийския Университет в Бъркли и техни колеги от НАСА, насочва вниманието върху едно от възможните препятствия, което учени, инженери и техници трябва да преодолеят преди човек да стъпи на Луната за постоянно– статичното електричество!
Американските астрономи, начело с Джаспър Халекас, си поставили за задача да оценят влиянието на слънчевия вятър върху повърхността на земния спътник. За целта те анализирали данни, събрани от сондата Лунар Проспектор в края на април и началото на май 1998 – резултатът от анализа им бе публикуван в последния брой на реномирано списание за геофизични проучвания. Само за този кратък период от време, техниката е засякла на повърхността на Луната възникването на потенциални разлики стигащи до 4 500 волта – стойности, които биха могли да нанесат тежки поражения върху апаратурата на бъдещата лунна космическа станция. Появата на такова напрежение по повърхността би могло да доведе до възникването на гигантски искри, които могат да унищожат сложното космическо оборудване. Нещо повече, наличието на статично електричество би могло да доведе до появата на пясъчни бури, които допълнително да усложнят живота на космонавтите.
На какво се дължат тези електростатични феномени. Според учените възможните причини са две, като и двете са свързани с активността на Слънцето – магнитното поле на Земята и слънчевите бури. В първия случай, Луната попада в геомагнитната опашка на Земята получена при взаимодействието между заредените частици връхлитащи нашата планета и нейното магнитно поле. Във втория случай става дума за самите слънчеви бури, или изригвания, когато мощни потоци от високо-заредени частици, изстреляни от Слънцето, връхлитат Луната. И в двата случая, заредените частици, които бомбардират нашия естествен спътник, водят до възникването на потенциална разлика между различни части от повърхността, което съответно е свързано с появата на зони със статично електричество. Разреждането на натрупаното напрежение би довело до тежки повреди в електрониката на евентуалната бъдеща лунна станция. С подобни проблеми се сблъскваме дори тук, на Земята, повърхността на която е сравнително защитена от яростта на Слънцето – известно е, че в случаите на особено силни изригвания телекомуникационните съоръжения са изложени на опасност.
Наред с повредите, причинени от натрупаното статично електричество, космонавтите ще се сблъскат и с друг проблем –в резултат на слънчевите ветрове, наелектризираните прашинки по повърхността на Луната започнат да се завихрят, което води до възникването на пясъчни бури. Освен, че би затруднил работата на чувствителната измервателна апаратура, финият лунен прах, който е в състояние да проникне през уплътненията на инструментите, може да увреди необратимо оборудването. С последствията от такава една буря са се сблъскали и първите хора стъпили на Луната – прахосмукачката, използувана от космонавтите, участвуващи в мисията Аполо, била напълно задръстена от прахта и отказала да работи.
Специалистите от НАСА с основание се притесняват от последствията от лунното статично електричество. Макар, че времето на преминаване на Луната през геомагнитната опашка на Земята е известно предварително, което би дало възможност на космонавтите да се подготвят за евентуалните последствия, точни предвиждания за появата на слънчеви изригвания не са възможни. Потоците от заредени частици, изстреляни от Слънцето, енергията на които човечеството мечтае да използува за своя полза, са изключително опасни за хората – престоя на повърхността по време на слънчева буря би могло да има фатални последствия. Ако в един такъв момент електрониката на лунната база откаже, в резултат на електрическа и/или пясъчна буря, хората биха били абсолютно беззащитни пред “милостта” на космическите стихии.
Според някои специалисти тези апокалиптични картини са пресилени. Те изтъкват, че е необходимо да се вземе предвид площта, върху която възникват отчетените високите напрежения – ако тя е голяма, то опасността от прескачането на искри е много малка. Освен това, инженерите вече имат опит от конструирането на защитени от слънчевите ветрове сателити, космически кораби и станции, и биха могли да защитят евентуалното човешко селище на Луната с използуването на специални изолационни материали.