Неспособността на учените и лекарите да създадат ефикасна ваксина срещу СПИН, въпреки дългогодишните им усилия, се дължи на една специфична особеност на ХИВ вируса – невероятната му способност бързо да мутира, като по този начин отбягва всички атаки, насочени срещу него. Изглежда обаче първата прицелна точка в постоянно променящата се защитна обвивка на вируса е открита и създаването на ваксина срещу него е може би вече е само въпрос на време.
Група американски учени начело с Питър Куонг публикуваха в последния брой на списание Нейчър резултатите от анализа на структурата на една от молекулите в обвивката на ХИВ вируса– gp120. Тази белтъчна молукула се свързва със специфични молекули, (т.нар. рецептори CD4) разположени на повърхността на клетки от имунната система, което позволява на вирусите да навлязат в човешките клетки и да неутрализират защитните сили на организма- gp120 се явява ключа, с който се отключва CD4 ключалката, пазеща клетката. Разработката на учените се основавава на хипотезата, че свързването между gp120 и CD4 е жизнено важно за вируса, тъй като определя способността му да навлиза в клетките и поради тази причина структурата му вероятно не е обект на чести мутации и се отличава с определена стабилност във времето. Значимостта на този вирусен белтък е известна на учените от много години и той отдавна е считан за подходящ кандидат за разработка на ваксини, но до сега се е считало, че до момента на свързване с имунните клетки “консервативните”, неподлежащи на промяна участъци от него, остават закрити, като по този начин той не може да бъде атакуван чрез антитела преди да зарази клетките.
Изследването на Питър Куонг от Националния институт за алергии и заразни заболявания на САЩ и неговите колеги показва, че ключовата част на gp120 всъщност е открита и достъпна за имунната система още с попадането на вируса в организма. Това прави gp120 подходящ компонент на една бъдеща ваксина срещу СПИН – осигуряването на възможност на организма да се запознае предварително с gp120 и да изгради антитела срещу него, ще подготви имунната му система при евентуално заразяване да атакува вируса на ХИВ още преди той да попадне във вътрешността на клетките.
Известно е, че антитела срещу gp120 се откриват в организма на някои болни от СПИН, т.е. човешкият организъм е в състояние да произведе тези защитни молекули. Проблемът обаче е, че в случая с тези болни, антителата са били синтезирани след заразата – имунната система не е могла дареагира достатъчно бързо и чрез производството им да се справи с вируса преди той да й нанесе тежки поражения. Една ваксинация с gp120 ще подготви организма и ще му позволи да се защити по-бързо и ефективно при една евентуална зараза в бъдеще. Фактът, че едно такова антитяло срещу gp120 – b12, предпазва маймуни от роднината на ХИВ, СИВ, дава основание за надежда, че разработката на ефективна ваксина спрямо ХИВ не е толкова невъзможно и че в недалечно бъдеще човечеството ще се справи с бича на СПИН епидемията.