През последната година заплахата от промяна в климата присъствува почти постоянно в центъра на общественото внимание. Днес дори политиците, или поне болшинството от тях, започнаха да осъзнават необходимостта от общи действия срещу увеличаващите се концентрации на парникови газове в атмосферата. Мерките за атакуване на проблема варират от подписване на проекти за общи действия (договора от Киото), до обявяване на награда в размер на милиони долари за онзи, който измисли лесен и ефективен начин за отстраняване на въглеродния двуокис от атмосферата. Въглеродният двуокис е на път да се превърне във враг номер едно, а намаляването на емисиите му – една от основните задачи, стоящи пред развитите държави.
Анализът на група холандски и американски изследователи, публикуван в началото на миналата седмица в изданието на Американската национална академия на науките показва, че човечеството може да завоюва успехи срещу промяната на климата и чрез атаки по други фронтове. Гъс Велдерс, специалист по атмосферните изследвания и представител на холандската Агенция за оценка на околната среда, и неговите колеги, направили анализ на ефекта от на една вече подписана и повсеместно възприета междуправителствена спогодба – т.нар. договор от Монреал, отнасящ се за атмосферата и в частност за парниковия ефект.
Протоколът от Монреал е подписан от 191 държави през 1987 година и цели намаляване на отделянето в атмосферата на вещества, които водят до нарушаване целостта на озоновия слой и неговото изтъняване. Такива вещества са халогено-производните на алканите (ХПА), например фреоните, използувани масово в хладилната индустрия, създаването на изолационни материали и т.н. ХПА са особено вредни – при взаимодействието на дори само една молекула от тях с озона се предизвиква цяла каскада от реакции, което води до унищожаването на хиляди озонови молекули. Намаляването на озона и образуването на дупки в този атмосферен слой, който пречи на проникването на ултравиолетовите лъчи от слънцето, би имало изключително тежки последици за живота на Земята. Своевременното установяване на връзката между нарастващите концентрации на фреони и подобни на тях вещества и появата на дупки в озоновия слой, довежда до подписването на монреалския договор. Прилагането на практика на ограниченията, предвидени в този договор, води до масово ограничаване на приложенията на ХПА и свързаното с това спиране на нарастването на техните концентрации в атмосферата. Ефектът от тези международни усилия е толкова добър, че към момента намаляването на озоновия слой е преустановено, а учените прогнозират, че към 2050 той ще бъде напълно възстановен. Какво общо имат обаче озона и парниковия ефект, фреоните и въглеродния двуокис? Според Велдерс и колегите му, ХПА допринасят не само за намаляване на озона, а и за затоплянето на климата. Някои от тези вещества имат способността да задържат топлината много по-ефективно от въглеродния двуокис. За сравнение, един тон фреони е в състояние да поеме между 5 000 и 14 000 пъти повече топлина от същото количество въглероден двуокис. По този начин, според изчисленията на Валдерс и колегите му, постепенното намаляване на фреоните в резултат от монреалския договор, на практика е довело до премахване от атмосферата на парникови газове, съответствуващи на 11 милиарда тона въглероден двуокис. Авторите на изследването дават за сравнение ефекта, който би имал договора от Киото – в случай, че той бе подписан от всички индустриални държави, включително САЩ и Австралия, и при положение, че бе приложен на практика, договорът от Киото би довел до премахването на едва 2 милиарда тона въглероден двуокис.
Според учените, наред с усилията за ограничаване на емисиите от въглероден двуокис, правителствата и индустрията трябва да обърнат сериозно внимание на онези ХПА и техни аналози, които все още се използуват в практиката, тъй като, макар и не толкова вредни за озона, колкото вече забранените за употреба вещества, те имат много по-силен отрицателен ефект върху климата, от колкото въглеродния двуокис. Велдерс и колегите му препоръчват в бъдеще да се обмисли включването на халогено-производните на въглеводородите към договора от Киото, в качеството им на вещества със силен ефект върху климата. Учените също така препоръчват на правителствата да направят оценка на икономическата ефективност и технологическите възможности за допълнително ограничаване на емисиите им, а също и да създадат “банки” за съхранение и унищожаване на намиращите се в момента в стари инсталации ХПА.