Способността на животните да комуникират един с друг е известна отдавна на хората. Различните видове използуват различни методи за обмяна на информация – звуци, миризми, жестове или обмяна на химически вещества. Видово специфични „разговори“ са документирани не само при такива високо развити животни, каквито са маймуните и делфините, но и при птици, риби, насекоми и дори едноклетъчни. По-малко известна е способността на животните да разбират сигналите на други видове. Това познаване на чужди езици е от голяма полза за оцеляването на отделните индивиди, а и на вида като цяло – способността, подслушвайки „разговорите“ на съседите, да научиш за наближаващ хищник е едно несъмнено предимство в борбата за оцеляване.
Изглежда езиковите способности на някои видове са особено добре развити. Двама американски биолози, Кристофър Темпълтън и Ерик Грийн, публикуваха в изданието на американската национална академия на науките тази седмица резултатите от изследването на поведението на вид зидарки, характерни за Северна Америка – Sitta canadensis. Тези птици се оказали особено големи полиглоти – те били в състояние не само да разпознават сигнала за опасност на своите съседи от вида Poecile atricapillus (дребни, подобни на синигерите птици, също характерни за Северна Америка), но и да различават нюансите в издаваните звуци, съответствуващи на степента на заплаха, която представлява даден хищник. Използувайки записи на звуковите сигнали на Poecile atricapillus, Темпълтън и Грийн успели да покажат, че зидарките са в състояние да разберат по звуковите сигнали дали става дума за дребен или едър хищник, дали той е неподвижен или приближава и съответно да реагират според вида на опасността. Така например в случаите когато биолозите пускали запис на алармен сигнал, който показвал присъствие на вид едри, слабо-подвижни сови, зидарките реагирали слабо и не проявявали голям интерес, тъй като заплахата за тях явно не била голяма. Когато обаче прозвучавал сигнала за дребна сова, която се отличава с доста по-голяма пъргавина и способности за маневриране в горите и съответно представлява по-голяма заплаха, реакцията била коренно различна. В този случай зидарките проявявали типично поведение на застрашени птици – размахвали крила по-забързано, изразявайки раздразнение, като наред с това политали право към дървото, от което идвал звука – типична защитна реакция, при която голям брой птици се насочват към агресора с цел да го подплашат и изгонят.
Резултатите от работата на Темпълтън и Грий са доказателство за комплексните взаимоотношения между различни видове птици, обитаващи едни и същи територии. Тяхното изследване също така показва, че тези животни са в състояние да направят доста задълбочена анализ на информацията, постъпваща от окръжаващата ги среда и да създадат необходимите логически връзки, които им помагат да оцелеят.