Случва се, за щастие не толкова често, да сме изправени пред проблеми, които ни налагат да избираме между логиката и чувствата. Съществуват определени ситуации, когато сме принудени да поставим на везната моралността и смисъла на действията си. Оказва се, че в мозъка на човека съществува център, натоварен със задачата да следи до колко са етични определени постъпки.
Група невробиолози, работещи в университети в Айова и Мериленд, САЩ, водени от Антонио Дамашио, поставили група доброволци пред следната морална дилема – дали биха пожертвували живота на един човек, за да спасят няколко други. За да проверят в детайли способността на доброволците да претеглят моралната и логическата компонента на избора, изследователите предложили различни постановки. Сред доброволците имало 12 здрави индивида, 6 човека, претърпели травми в мозъчния център, отговорен за емоциите ( т.нар. вентромедиален префронтален кортекс) и 12 души с мозъчни травми, не засягащи този център. Първата и третата група се явявали контролни в експеримента. Един от въпросите например бил – ако наближава влак, на линията се намират 5 работници, които не подозират за опасността, а вие имате възможността с едно дръпване на ръчка да отклоните влака, премествайки го на друга линия, където има само един работник, ще дръпнете ли ръчката? Болшинството хора и от трите групи, участвуващи в изследването, отговорили положително на този въпрос, ръководейки се от логиката. Когато обаче изследователите променили въпроса и попитали доброволците дали биха бутнали някой пред влака, за да го спрат и така да предпазят живота на петимата, отговорите в трите групи били съвсем различни. Едва 20% от членовете на контролните групи (здравите хора и онези, с травми в центрове на мозъка, не участвуващи в емоциите) отговорили, че биха направили такова нещо – изглежда болшинството хора не биха нанесли пряко вреда на друг, дори и когато логиката подсказва, че това ще спаси живота на много повече хора. Ситуацията обаче била съвсем различна в другата група – тази на хората с нарушения във вентромедиален префронтален кортекс. Два пъти повече хора в тази група заявили, че биха бутнали един човек пред влака за да спасят живота на няколко други. Някои от тях били готови да жертват дори собственото си дете.
Според авторите на изследването тези резултати показват, че при вземането на решения хората се ръководят от баланса между логичността на постъпката и нейната моралност. Нарушенията в центъра, ръководещ емоциите на индивида, водят до по-стриктно придържане към логиката и неподдаване на влиянието на чувствата.
Резултатите от проучването, проведено от Дамашио и колегите му, публикувани наскоро в списание Нейчър, са в потвърждение на други изследвания, които показват наличието на връзка (и конфликт) между емоциите и здравия разум при вземането на решения. Едновременното активиране на центровете на логиката и чувствата при обмисляне на нужните действия е документирано чрез изследвания със скенер. Има обаче изследователи, които предупреждават, че не бива на база отговори на подобни въпроси да се правят изводи за поведението на хората в реалния живот. Според тях това, че даден индивид изявява предпочитание към определено действие на означава, че ще го приложи на практика.