Свръхновите са едни от най-атрактивните небесни обекти. Масивни звезди, с голяма светимост (около 5 милиарда пъти по-ярки от Слънцето), те приключват своя цикъл в зрелищна експлозия – обект на възхищение, както на древните халдейци, така и на съвременните астрономи. Свръхнови се откриват изключително рядко. Смята се, че броят на свръхновите в галактика, подобна на Млечния път, възлиза само на две за период от един век. Все пак учените са единодушни, че това е предположение, основаващо се на теоритични модели. В действителност, последната свръхнова в нашата Галактика би трябвало да е била открита през 1667 година. Дори това обаче, е предположение, направено на базата на съвременни наблюдения на останките от експлозията, тъй като описания на събитието от тогавашните астрономи липсват.
Поради това, че свръхнови не се раждат често, а и поради фактът, че тези експлозии дават ценна информация за начина на формиране на звездите, откритието на свръхнова основателно се възприема като сензация. Така е и с новооткритата 2006gy – най-голямата и най-необикновенната експлозия, описана до сега. Информацията за нея бе изнесена за първи път вчера от астрономите на НАСА. Това, което прави 2006gy толкова специална е не само нейната голяма яркост а и начинът, по-който е възникнала експлозията и който до сега е описван само от теоретични модели.
2006gy разчупва традиционните представи за образуването на свръхнови звезди. Според наблюденията, тя е отдалечена от нас на около 240 милиона светлинни години. Масата и е оценявана на 100 пъти тази на Слънцето. Според астрономите, направили откритието, светимостта и е около 100 пъти по-голяма от тази на откритите до сега свръхнови.
Експлозията на 2006gy е причинена от феномен, познат на астрономите, като pair-instability свръхнова, обяснява за списание Сайънс Нейтън Смит от университета в Бъркли, Калифорния. Съгласно теорията, описваща феномена, огромната маса предизвиква реакция, при която възникват, както електрони, така и техните античастици – позитроните. При анихилирането им, звездата експлоадира, разпръсквайки материята в пространството без възможност за образуване на черна дупка или неутронна звезда.
Според Майкъл Коркоран от Космическия център Годард на НАСА, резултатите от проучването на 2006gy са ценни за разбирането на еволюцията на по-масивните звезди. Това, което заслужава особено внимание обаче, продължава Коркоран, е фактът, че една по-близка до нас звезда – Ета, от южното съзвездиет Кил, притежава твърде сходна маса с тази на 2006gy и може да приключи звездния си път с подобна експлозия, която поради сравнителната близост, може да нанесе сериозни поражения върху земните спътници и земната атмосфера.