Страхът е тясно свързан със способността ни да оценим рисковете, пред които сме изправени. Известно е, че начинът по който оценяваме потенциалните опасности и степента на рисковете, които поемаме, не е еднакъв за всички нас. За някои хора скока с бънджи от моста е съизмеримо с разходката до кварталната бакалия, докато за други, дори идеята за разходка с лодка може да предизвика неописуем ужас.
Доказателство за връзката между нашата способност да оценяваме размера на потенциалната опасност и страховете ни е и откритието на група изследователи от италианското поделение на Европейската молекулярно биологична лаборатория (EMBL), резултатите от което бяха публикувани наскоро в издание на Нейчър, специализирано в областта на невробиологията. Корнелиус Грос, генетик, изучаващ наследствените основи на поведението при животните и неговите колеги са успели да открият мозъчните функции, отговорни за оценка на риска при мишки.
За стреса и мишките
Грос и колегите му сравнили поведението на нормални мишки с това на животни с дефекти в гена за мозъчния рецептор 5-Ht-1a. Изследователите установили, че мутантните мишки, при които този рецептор липсва, са много по-притеснителни и реагират прекалено силно дори при най-малкия намек за заплаха. Така например, ако светването на лампа в клетката било съпроводено от електрически шок и двете групи животни се научили да правят връзка между светлината и неприятното усещане и реагирали като спирали да се движат – замръзвали на място. Ако електрическият шок бил прилаган само понякога, а не винаги когато светнела лампата, нормалните мишки почти не реагирали на светлината– страхът при появата на светлина бил по-малък. При мишките с дефект в 5-Ht-1a гена обаче, реакцията била същата, както в случая, когато светлинният сигнал и електрическият шок били неизменно свързани.
Серотонина – посредник на страха
Каква е ролята на 5-Ht-1a рецептора в организма? Този рецептор е рапзоложен по повърхността на нервни клетки в определени мозъчни центрове и е отговорен за разпознаването и свързването на невротрансмитера серотонин. Серотонинът в мозъка е отговорен за настроението, съня, апетита, агресията, яростта, либидото. Понижените нива на този невротрансмитер се свързват с агресивно поведение, маниакално-депресивни състояния, състояния на необясним страх и подтиснатост. Много лекарствени препарати, използувани за лечение на депресията са насочени именно към регулирането на серотониновата система в мозъка – такъв е и небезизвестния Прозак на фирмата Ели-Лили. Липсата на рецептора 5-Ht-1a по време на ембрионалното развитие, води до създаване на погрешни връзки между отделните мозъчни клетки и центрове, което е свързано с промяна в поведението на възрастните животни.
Роля на спомените
Освен, че потвърждават връзката между серотонина и чувството за подтиснатост и страх, изследванията на Грос и колегите му показват също и наличието на взаимодействие между мозъчните центрове, отговорни за паметта и серотониновата система. Когато учените блокирали центрове на паметта при мишки с дефект в гена за рецептора 5-Ht-1a, те установили, че животните се отнасят далеч по-спокойно към заплахите и са склонни да поемат по-големи рискове – като че ли изчезването на неприятните спомени ги направило по-смели.
Корнелиус Грос и неговите колеги генетици смятат, че подобна система за оценка на риска и възникване на свързани с това емоции, които да насочват поведението, съществуват не само при гризачите, но и при хората. Те се надяват, че откритието им ще помогне за изясняване на ролята на отделните мозъчни центрове и различните видове невротрансмитери за регулиране на тези процеси, което в крайна сметка би позволило разработването на по-добри лекарства, които да помогнат на хора, склонни да изпитват притеснения, страдащи от фобии или депресивни състояния.