Забелязали ли сте как вестниците и новинарските емисии по радиото и телевизията винаги са пълни с лоши новини? Всеки ден се сблъскваме с информация за поредната кражба, убийство, разрушителна буря или повишение на цените. Добрите новини, ако ги има, са малко и винаги скрити на последните страници. А замисляли ли сте се защо е така?
Всеки един психолог (а вероятно и журналист) може да даде отговор на този въпрос – лошите новини предизвикват повече интерес, те привличат вниманието и осигуряват читатели и зрители, и за това по-често намират място в медиите. На учените отдавна е известно, че лошите вести оказват по-голям ефект върху хората. Това вероятно е свързано с определени предимства от еволюционна гледна точка – за индивида е по-добре да обръща повече внимание на отрицателните сигнали, което да му помогне да реагира по-адекватно при опасност. На базата на социологически проучвания обаче, многократно е било установявано, че възрастните хора по принцип имат по-положително отношение към света като цяло. Дали това се дължи на отслабване на влиянието на отрицателните емоции върху мозъка или на засилване на положителните?
За да отговорят на тези въпроси, група американски учени от Университета в Колорадо и Колежа Скрипс, начело с Майкъл Кисли, се заели със задачата да установят дали младите и старите реагират еднакво на хубавите и лошите новини. За целта изследователите подбрали 51 доброволци на възраст от 18 до 81 години и ги помолили да наблюдават серия от снимки, предизвикващи положителни и отрицателни емоции – сцени от автомобилни катастрофи, малки животни, домакински уреди и т.н. Всеки от образите се задържал на екрана в продължение на една секунда. Участниците били помолени да определят характера на обекта – отрицателен, положителен или неутрален, чрез натискане на определени бутони. Успоредно с това, учените отчитали мозъчната активност на всеки от участниците чрез електроенцефалография. Резултатите от изследването са публикувани този месец в издание на Американската асоциация за психологически науки. Учените установили, че в съответствие с очакванията, младите хора реагирали по-силно на отрицателните образи. При старите хора обаче, уредите отчели равнопоставеност между силата на отрицателните и положителните емоции, предизвикани от наблюдаваните образи. Нещо повече, Кисли и колегите му установили, че с възрастта, силата на положителните реакции не намалява, за разлика от тази на отрицателните. В резултат, като цяло, възрастните хора са настроени по-положително от колкото по-младите. А филмът „По-сърдити старчета“, изглежда няма връзка с реалния живот!