През изминалата седмица двама известни британски учени, Крис Раплей, директор на Лондонския музей на науката, и Джеймс Лъвлок, автор на книгата „Хипотеза за Гея“ и застъпник на идеята, че Земята трябва да се разглежда като едно живо същество – Гея, публикуваха в списание Нейчър отворено писмо, адресирано до научната общност и съдържащо призив за бързи и ефективни действия за предотвратяване на промените в климата. Двамата англичани изтъкват, че заплахата от глобалното затопляне е реална и все по-силна, и за това е нужно да се действа още сега, в този момент, преди да е станало твърде късно и преди да се е стигнало до катастрофа.
Според Раплей и Лъвлок, човечеството трябва да използува всички възможности за разработка на нови технологични решения и подходи за спиране на повишаването на температурите на Земята. В своето писмо те предлагат и едно възможно решение на проблема – засилване способността на океана да поема въглероден двуокис, основния парников газ, чрез… разбъркване на водата!
Капацитетът на морето
Идеята на Раплей и Лъвлок е, чрез разбъркване на морето, да се изведе на повърхността по-богата на хранителни вещества хладна вода от дълбочините, което да стимулира растежа на микроскопичните водорасли. По този начин хората биха могли да засилят свързването на въглероден двуокис от атмосферата и задържането му в океаните под формата на органични съединения, синтезирани от фитопланктона чрез фотосинтеза. Според учените това може да се постигне с вертикални тръби разположени в морето, които използуват силата на вълните за да разбъркват водата. Ако такива тръби бъдат разположени вертикално в океана, когато се движат надолу по вълните те ще се пълнят с вода от по-дълбоките слоеве и ще я насочват към повърхността. Обратното движение на водата при „изкачване“ по вълните би могло да бъде блокирано с обратни клапи. По този начин, без да е необходимо да се изразходва допълнителна енергия би могло да се постигне обогатяване на повърхностните слоеве с хранителни вещества и съответно засилване на процесите на фотосинтеза, позволяващи абсорбирането на излишните количества въглероден двуокис. Един положителен страничен ефект от процеса би било охлаждане на повърхността на океана и съответно намаляване честотата на тропическите урагани, които се нуждаят от по-топла вода за възникването си.
От думи към действия
Интересно е да се отбележи, че Раплей и Лъвлок не са първите предложили подобно разрешение на проблемите с климата. Както изглежда идеята вече се тества от представители на бизнеса. Американска компания, наречена Атмоушън, е изчислила, че разполагането на 134 милиона тръби, всяка от които дълга 200 м и широка 3 м, могат да допринесат за усвояването на 1/3 от отделяния от човечеството въглероден двуокис за година. Първите тестове на системата вече са проведени в началото на годината, а сега се очакват резултатите от проведените изчисления.
За и против
Идеята за охлаждане и активиране на океана, представена публично от Раплей и Лъвлок предизвиква разнообразни отзиви. Според редица изследователи тяхното предложение е много находчиво и трябва да се изпробва възможно най-скоро, тъй като дава далеч по-добри възможности за разрешаване на проблема от инициативи като протокола от Които, например. Други учени не са така позитивно настроени. Според тях не е възможно да се засили усвояването на въглероден двуокис от океана, без да се повиши и неговото отделяне. Успоредно с това скептиците предупреждават, че подобни опити да се „разбърка“ океана, биха имали непредвидими последици за морските екосистеми. Така например те посочват, че много китове се хранят именно в богатите на планктон по-дълбоки води и ще бъдат пряко засегнати от едно такова разместване на водните пластове. Представители на научната общност изтъкват също така и моралните въпроси, които съпровождат една такава идея за бързо разрешаване на проблема. Ако хората знаят, че с помощта на новите технологии екологичните проблеми, свързани с отделянето в атмосферата на парникови газове могат да се разрешат бързо и лесно, усилията за намаляване на емисиите от въглероден двуокис може да загубят подкрепата на политиците и обществото, и така да се стигне до още по-тежки последици.
Коя от двете страни в дебата е права вероятно ще се реши след като се натрупат достатъчно данни за ефективността на предложения метод, както и за ефектът, който той има върху живота в морето. До тогава остава да се надяваме, че решението за използуването на този подход няма да се наложи от необходимостта от наистина бързи действия за предотвратяване на големи природни катаклизми, резултат от бързо променящия се климат.