Логично е да се очаква, че човек се учи от грешките си. Ако погледнем назад във времето, ще се убедим, че това не винаги е така. Няма нужда обаче да гледаме историята – на всеки от нас се е случвало да повтаря стари грешки, а за някои хора, увлечени по алкохола, наркотиците и хазарта, това е ежедневие. Проучване на двама германски биолози, начело с Тилман Клайн, от Института за изследване на познанието и мозъка, публикувано през изминалата седмица в списание Сайънс, показва, че ефектът върху способността ни да вадим поука от преживяното е донякъде генетично определен.
Молекулата на приятните емоции
Осъзнаването на последствията от наши действия е свързано със сложни промени в мозъка. Ако това, което сме направили е дало положителен резултат, например усилената работа над готварската печка, е довело до една великолепна вечеря, в определени мозъчни центрове се отделя невротрансмитера допамин – проводник на приятната емоция. Допаминът стимулира мозъка да изгради положителни асоциации – да запомни, че усилието в кухнята води до много благоприятни резултати и си струва това да се повтори. Ако нивата на допамин спаднат, тъй като резултатът от определена наша постъпка не е бил особено приятен, в мозъка се активират специфични рецептори – D2. Това се случва например когато се събудим с тежко главоболие след като сме прекалили с пиенето предната вечер. Така допаминът ни помага да се учим от действията си. При някои хора обаче изглежда този механизъм не действа така ефективно. Наркоманите например, запомнят приятните усещания, свързани с действието на наркотиците, но като че ли не си спомнят неприятните усещания, свързани с тяхната употреба достатъчно добре, за да повлияе това на решението им следващият път когато посегнат към него.
Да запомниш и добро, и лошо
На учените е известно, че в мозъка на някои хора броят на D2 рецепторите е по-нисък. Тилман Клайн и колегите му си поставили за цел да проверят дали това се отразява на способностите на тези индивиди да се учат от лошия си опит. За целта, екипът подбрал 26 мъже доброволци, 12 от които имали генетичен дефект, който обуславял по-малък брой D2 рецептори и им поставил следната задача – на екрана на компютъра излизат комбинации от два символа, а участниците трябва да си изберат един от тях. При посочване на някои от символите доброволците виждат в отговор усмихнато личице – положителен ефект, а при посочване на други – намръщено личице, т.е. отрицателен ефект от избора. В 80% от случаите избирането на символ А довеждало до усмивка, а на символ В – до намръщена емотиконка. Символи С до F били свързани с относително еднакъв процент усмихнати и сърдити личица. По време на теста, германските биолози следили мозъчната активност на доброволците с помощта на ядрено магнитен резонанс.
Идеята на теста е да се провери дали, след определен брой опити, доброволците ще научат, че шансът да получат положителен отговор, т.е. усмихната емотикона, е по-голям ако избират символ А и избягват символ В. Резултатите от изследването показали, че и двете групи доброволци успели да извадят поука от опита си. Хората с по-малък брой допаминови рецептори обаче имали проблеми да научат кой е правилния символ, който ще доведе до усмивка.
Активността на мозъчните центрове, свързани със способността да се учим от грешките си и да изграждаме спомени на базата на тях, били по-слабо активни при хората със занижен брой D2 рецептори.
Маркус Улшпергер, друг участник в екипа от Лайпциг, коментира за списание Сайънс, че вземането на решения на база предишен опит в реални условия е много комплексен процес и взаимоотношението допамин – D2 рецептори е само един малък компонент от цялата система. Експериментите, които той е провел с колегата си обаче са една, макар и малка, крачка към изясняване на тази система.