За слънцето и диабета

Инсулин-зависимият диабет, известен още като диабет тип 1, се дължи на измирането на произвеждащите инсулин клетки, намиращи се в панкреаса. Заболяването се появява най-често през пубертета, като обикновено се установява едва в доста напреднал стадий – когато до 80% от клетките, произвеждащи хормона, отговорен за регулацията на въглехидратната обмяна, са унищожени. По своята същност диабетът от тип 1 е автоимунно заболяване – измирането на клетките, произвеждащи инсулин е резултат от атака на собствената имунна система.

Учените все още не могат да определят точната причина, която кара имунните клетки да се насочват към собствения панкреас, причинявайки диабет. Известно е обаче, че в известна степен, тази болест е генетически обусловена. Това означава, че за човек, чиито роднини страдат от инсулин-зависим диабет, съществува по-висок риск от появата на заболяването. Така например, известно е, че хората от европейски произход са по-предразположени към появата на диабет – 2 милиона души в страните от Северна Америка и Европа имат диагнозата диабет тип 2.

Ролята на генетичните фактори обаче не е еднозначна – изследвания показват, че ефект върху появата на заболяването имат и условията на средата. Така индивид, за който е известно, че е генетично предразположен към появата на диабет тип 1, може никога да не развие заболяването. Тези факти карат учените да обърнат еднакво голямо внимание както на генетичните основи на инсулин-зависимия диабет, така и на факторите на средата, които водят до появата му. Това е от особено значение, тъй като разпространението на диабета в развитите държави през последните години добива почти епидемични размери – според някои прогнози честотата на тази тежка болест ще се увеличи с 40% до 2010. В тази връзка интерес предизвиква изследване на група английски учени, представляващо преглед на литературните данни и обобщен анализ на резултатите от няколко други проучвания, което показва, че витамин D вероятно е от голямо значение за предпазване на децата от появата на диабет в по-късна възраст.

Ода за Слънцето

Витамин D има голямо значение за правилното функциониране на всички системи в човешкия организъм – той участвува в регулирането на обмяната на калций и фосфор, изграждането на костите, регулацията на секрецията на паращитовидната жлеза, дейността на имунната система. Той попада в организма ни чрез храната или в резултат на собствен синтез, който протича в кожата. За да можем да синтезираме витамин D обаче, ние се нуждаем от ултравиолетовите лъчи в слънчевата светлина! Недостатъчното излагане на слънце често пъти води до дефицит на този витамин в организма – една възможна изява на тази хиповитаминоза е рахитът при малките деца.

Смята се, че витамин D, чрез въздействието си върху имунната система, индиректно играе роля за развитието на диабет. Като аргумент в подкрепа на тази теория учените посочват факта, че в географските региони с по-малка продължителност на слънчевото греене броят на индивидите, страдащи от инсулин-зависим диабет е по-голям. Изчислено е, че рискът от появата на диабет тип 2 при финландците, където през голяма част от годината слънцето се показва за много малко време или въобще не грее, е 400 пъти по-висок от този на жителите на по-слънчевите държави като Венецуела например. За да изследват въздействието на количествата витамин D в храната на малките деца върху риска от появата на инсулин-зависими диабет в по-късна възраст английските изследователи Христос Зипитис от Стокпорт и Антъни Акобенг от Манчестър направили обзор на съществуващата литература и обобщили данните от пет различни изследвания – т.нар. метаанализ.

Витамин D и автоимунните заболявания

Резултатите на двамата англичани, публикувани през изминалата седмица в специализираното издание за детски болести ADC показват, че при деца, които приемат допълнително витамин D през първите години след раждането си, рискът от появата на инсулин-зависим диабет в по-късна възраст е с 30% по-нисък. Нещо повече, ефектът върху снижаването на риска зависи силно от дозата на добавения към храната витамин – редовното приемане на по-високи дози е свързано с по-голямо снижаване на риска от появата на диабет тип 1. Учените смятат, че този ефект се дължи на способността на витамин D да подтиска възпалителните процеси, които се намират в основата на автоимунните заболявания, какъвто е диабета тип 1. Тази хипотеза се потвърждава и от благоприятния ефект на този витамин върху други автоимунни заболявания, каквито са ревматоидния артрит и мултиплената склероза.