Замисляли ли сте се някога върху способноста ни да разпознаваме сами себе си – да различаваме образа си в огледалото, да знаем че ръката, която го държи, е нашата собствена и че дръжката на огледалото не е част от тялото ни? Как мозъкът ни научава кое принадлежи към нас и кое не?
Историята с гумения крайник
В опита си да дадат отговор на тези въпроси, учените от години работят с хора, страдащи от тежки неврологични заболявания, които са загубили „собственическите си чуства“ над даден орган. Най-често тези патологични изменения засягат едната страна на тялото, обикновено един крайник, и се изразяват в неспособноста на индивида да възприеме съответната част от тялото за своя собствена. За да загубиш „собствеността“ над ръка или крак обаче не е нужно да прекараш инсулт или да страдаш от друго тежко заболяване, засягащо мозъка. Отдавна е известно, че човек може да „замени“ в съзнанието си собствената си ръка с гумена такава например, с прилагането на прост експеримент. Започвате с това – скрийте едната си ръка с парче плат, а редом до нея поставете, ясно забележима, гумена ръка. Ако след това помолите някой да докосва или гали едновременно другата ви ръка и гумения крайник, съвсем скоро ще започнете да „усещате“ допира по гумената ръка.
Смята се, че способноста на мозъка ни да различава собствените части на тялото е резултат от обработка на всички данни, постъпващи от различните сетива и именно това обяснява факта, че загубен от погледа, покрития с плат крайник започва да „изчезва“ като в същото време ни се струва, че се събуждат усещания в изкуствения. Чрез сканиране на мозъка на доброволци, учените са установили, че участъци от мозъчната кора, които интегрират визуалните възприятия с усещанията за допир, играят роля в експеримента с гумената ръка. Какво обаче се случва с ръката, която остава скрита за погледа ни?
Далече от очите, далече от сърцето
Група английски, холандкски и италиански учени, начело с Лоримър Мозли, от университета в Оксфорд, Великобритания, си поставили за цел да разберат, дали загубата на усета за скритата ръка води до физиологични изменения в нея. За целта, екипът подбрал 11 доброволци, с които провели експеримента с гумената ръка. В хода на работата си те насочили вниманието си към скрития крайник като проследили изменението на температурата му в сравнение с тази на другата, истинската ръка. Оказало се, че по време на експеримента, температурата на скиртата ръка спаднала средно с 0,27 °С при всички участници, оставайки през цялото време непроменена в другите участъци на тялото. Нещо повече, със засилване на илюзията за загуба, „липсващата“ ръка показвала загуба на чуствителност.
Резултатите от работата на Мозли и колегите му са пубикувани в списание PNAS. Според авторите на изследването, мозъкът е в състояние буквално да се откаже от собствеността над дадена част от тялото, при положение, че му е предоставен достатъчно убедителен заместител. Нещо повече – отказът от дадена част на тялото има реални физиологични последици за неяq т.е. съществува тясна връзка между съзнанието и физиологичните процеси в организма.