Всички сме чели за прояви на вярност сред животните – лебедите например, са пословични с това, че избират постоянен партньор в живота си, на когото са верни до гроб. Изграждането на постоянни двойки е част от социалния живот на много видове организми. Това е поведение, което носи ползи както за индивида, така и за вида като цяло и вероятно това е причината то да бъде съхранено в хода от еволюцията при много видове животни.
Според учените, верността към партньора може би се определя от функцията на един специфичен хормон, отделян в мозъка, наречен вазопресин. Известно е, че вазопресинът, заедно с друг един хормон, наречен окситоцин, играе важна роля при проявата на привързаност между майка и дете, любовни двойки или членове на едно семейство. Вазопресинът осъществява своята функция, чрез рецептор, който се кодира от гена AVPR1a.
За полевките…
Когато изследвали мъжките представители на вид полевки Microtus ochrogaster, които са известни със здравите си социални контакти и постоянството към избраната партньорка, учените установили, че верността им се определя от вазопресина и кодирания от гена AVPR1a рецептор за този хормон. Установено е също така, че добавянето на допълнителни копия от този ген може да промени поведението на нормално полигамните мъжки представители на вида полевки Microtus pennsylvanicus, превръщайки ги в примерни съпрузи, подобно на мъжките индивиди от близкородствения вид Microtus ochrogaster. Важи ли обаче това и за човека?
… и хората
Група изследователи от Института Каролинска в Стокхолм, Швеция, заедно с техни колеги от няколко американски университета, си поставили за цел да изследват ефекта на два варианта на гена AVPR1a, откривани при хора, с цел да определят влиянието им върху социалното поведение и изграждането на близки отношения между индивидите. Екипът, начело с Хассе Валум, интервюирал 552 двойки еднополови близнаци и техните съпрузи/съпруги, за да оценят стабилността на връзките им, склонността им да поддържат моногамни отношения и силата на социалните им контакти. Някои от въпросите, включени в интервюто били „Колко често целувате партньора/ката си“; „Колко често правите нещо заедно?“; „Неприятно ли ви е когато хората се приближават твърде много до вас?“; „Колко често обсъждате въпроса за развод“.
Наред с това, всички участници, включени в изследването били подложени на генетични изследвания, за да се определи присъствието на варианти в гена AVPR1a. Данните от интервютата и генетичните анализи били съпоставени с цел оценка на ефекта на различните варианти върху поведението.
Резултатите от изследването, публикувано през изминалата седмица в изданието на Американската академия на науките, PNAS, показват, че вариантът наречен 334 е свързан със слаба здравина на създадените връзки при мъжете. При жените такава асоциация не се наблюдава.
Установено е, че 40% от мъжете са носители на едно или две копия от този вариант. Индивидите, които не носят нито едно копие на вариант 334 се отличавали с много по-стабилна връзка като това било потвърдено и от тяхната партньорка. Така например, 32% от носителите на две копие от варианта били неженени. При мъжете без нито едно копие на 334, неженените били на половина по-малко (17%). Наред с това, 34% от мъжете, носители на две копия от 334 варианта на гена AVPR1a споделили, че са имали брачни проблеми, срещу едва 15% от индивидите без нито едно копие.
Данните от това изследване показват, че механизмите на създаване и поддържане на социалните контакти и връзките между индивидите в дадена група са много сходни при различните видове бозайници.