За травеститите чуваме и четем обикновено в жълтите хроники и клюкарските колонки. Транссексуалността, несъответствието между физиологическата и психологическата принадлежност към даден пол при определени индивиди, често пъти се приема негативно от обществото. Желанието на някои хора да се причислят към противоположния пол се приема като прищявка и се обяснява с грешки във възпитанието, вредно влияние на приятелите или просто „мода“. Съществува ли обаче биологична основа на транссексуалността?
Според редица учени, в основата на транссексуалността се намират биологични процеси, закодирани в гените на индивидите. За добър „кандидат“ за носител на този вид поведение се приемат половите хормони, тестостерон и естроген, и посредниците на тяхното действие, половите рецептори. За да проверят тази хипотеза, група изследователи от Институтът за медицински изследвания „Принц Хенри“ в Мелбърн, Австралия и Калифорнийския университет – Лос Анжелис, САЩ, начело с Лорен Хеър, изследвали честотата на няколко често срещащи се варианти в гените за тестостероновия рецептор (гена AR), естрогеновият рецептор (ER/β) и ензимът, превръщащ тестостерона в естроген, т.нар ароматаза (CYP19) при 112 мъже, считащи себе си за жени и 258 не-транссексуални мъже.
Данните от изследването, публикувано в специализираното списание Биологична психиатрия, показват, че съществува връзка между един от изследваните варианти, този в гена AR и транссексуалното поведение. Вариантът, който според учените, се среща по-често при мъжете, причисляващи себе си към женски пол, определя наличието в организма на тестостеронов рецептор с по-голям размер. Известно е, че този вариант на рецептора е по-малко активен, което от своя страна определя и по-слаб ефект на хормона тестостерон в организма.
Изследването на Лорен Хеър и колегите й показва, че тестостеронът и неговия рецептор играят роля за половото-самоопределяне при мъжете и потвърждава хипотезата, че транссексуалността е генетически предопределена. Най-вероятно, съществуват и други генетични фактори, определящи този тип поведение като е възможно те да са различни при различните индивиди. За пълното изясняване на биологичните основи на транссексуалността ще са необходими допълнителни проучвания в бъдеще. Работата на Хеър и сътрудниците поставят началото на активна работа в тази насока.