За мястото на кучешката тения в българското общество

Като отговор на развихрилата се през последните дни дскусия на тема разпространение на кучешката тения в България, решихме да обърнем внимание на някои от обществениците и политиците, върху част от основните и доста елементарни познания за биологията на този животински вид. Не защото очакваме, че подробностите за размножаването на тези червеи представлява голям интерес за средно статистическия българин, а защото смятаме, че държавните служители, от които зависи да предпазят българските граждани от зараза, не са наясно със същността на проблема и мерките, които трябва да се вземат за преодоляването му.

Още в началото бихме искали да подчертем, че в никакъв случай не оспорваме необходимостта стопаните на кучета да почистват след любимците си. Тук не засягаме този въпрос, не защото не е значим, а защото смятаме, че не би трябвало да подлежи на обсъждане - в едно цивилизовано общество, изпражненията, било то кучешки или човешки (те също носят зарази), нямат място в градинки, улици и подлези.

След така направеното уточнение, нека започнем с кратко обяснение на жизнения цикъл на кучешката тения, защото тази информация е абсолютно необходима, както за разбирането на проблема, така и за разрешаването му. Кучешката тения има няколко стадия на развитие, всеки от които протича в различен гостоприемник. Междинен гостоприемник обикновено са животни като овце, крави и кози, а краен са хищници – кучета, вълци, чакали, лисици и др. Яйцата на тенията попадат чрез храната в междинен гостоприемник, преминават през храносмилателната му система, попадат в кръвта и чрез нея достигат различни органи (черен дроб, мозък и др.), където се развиват в кисти. Когато някой хищник яде заразено месо, паразитът се пренася в неговия организъм – вместо да образува кисти обаче, в този случай тенията се развива в червата под формата на червей, който постоянно отделя яйца. Яйцата се изхвърлят от организма на заразения краен гостоприемник с изпражненията. Попадайки в почвата и полепвайки по растенията те отново могат да попаднат в храната на селскостопанските животни. По този начин, с помощта на два гостоприемника, жизненият цикъл на тенията се затваря.

Заразяването на човек с тения може да стане, когато той влезе случайно в ролята на междинен гостоприемник – ако в организма попаднат яйца с храната (напр. салати, зеле и др., отгледани на село в двор със свободен достъп на животни) или след пряк контакт със замърсена почва. В този случай започва развитието на кисти в различни жизнено важни органи, което може да доведе до много тежки последици.

Както сами разбирате, тенията не се заражда в организма на кучето, тя попада там със заразено месо. Имайки предвид негативното отношение демонстрирано към кучетата през последните дни, можем да си представим, че за много хора единственият възможен начин за пълно премахване на кучешката тения е избиването на всички кучета в България – домашни и бездомни. В тази връзка трябва да подчертаем, че разпространител на заразата са не само кучетата, а и редица други хищници. Така например, изследване в Словакия от 2009та година показва, че 42,7% от лисиците се явяват краен гостоприемник на кучешка тения. В този смисъл, с цел премахване на тенията би трябвало да избием всички кучета, вълци, лисици, чакали и може би мечки, както в България, така и в съседните държави. Следваща стъпка би била премахване на птиците, за да ограничим разпространението на птичия грип; на дърветата, за да намалим броят на загиналите при катастрофи – наскоро в медиите се появи едно такова предложение; краставиците, доматите и кълновете – за да се предпазим от зараза с E. coli…

Кучешката тения се среща в цял свят, не само в България. До този момент само пет островни държави са успели да я премахнат напълно – това са Исландия, Нова Зеландия, Тасмания, Фолклендските острови и Кипър. Това в никакъв случай не означава, че ние, българите, трябва да приемем тенията (било то кучешка, свинска или говежда – защото последните два вида са също толкова тежки и опасни за човека) като неизбежно зло и да си затваряме очите пред проблема. Важното в случая е да се разбере какъв би бил най-добрият подход за справяне с проблема. Преди 3 години реномираното медицинско издание Lancet публикува преглед на възможностите за превенция на заразата с кучешка тения (ехинококоза). В статията, която можете свободно да изтеглите от този адрес, подробно е описан опитът на други държави в това отношение. Направени са и препоръки за основните мерки, които трябва да вземе държавата, за да ограничи разпространението на заразата. Най-общо мерките са три – обучение на населението с цел придобиване на хигиенни навици, повсеместен контрол на качеството на произвежданото месо (някои предлагат и пълна забрана на клане в домашни условия) и редовно обезпаразитяване на домашните кучета (в някои държави прибягват и до обезпаразитяване дори на диви животни) под контрола на държавата.

Според авторите на изследването, стриктното спазване на гореизброените мерки в продължение на поне 20 години може да позволи на държавата да ограничи до минимум броя на заболелите от кучешка тения. В случай, че държавата инвестира средства във ваксинирането на селскостопанските животни, този период би могъл да бъде намален до 10-15 години.

Специално внимание в статията е обърнато на провала на някои държавни програми за ограничаване на заразата от кучешка тения. Основният фактор за това се явява липсата на данни за първоначалните нива на разпространение на заразата сред всички животински видове, които могат да бъдат крайни или междинни гостоприемници. Резултатът от един проект за ограничение на кучешката тения би бил особено добър ако държавните органи, участващи в изпълнението му, разработят на базата на първоначалните данни математически модел за разпространение на заразата, който ще позволи обективно направляване на усилията на отделните институции и подбор на такива мерки, които биха дали най-добри резултати.

Можем да заключм, че проблемът с разпространението на кучешката тения е доста сложен и не се ограничава само до изказване, от екрана на телевизора или страниците на вестниците, на искания за премахване на кучетата в българските градове. Обективният поглед върху проблема с кучешката тения налага обсъждане, както на работата на ветеринарните власти (които осъществяват контрола върху месото, което се продава в магазините и върху спазването на законовите изисквания за обезпаразитяване на домашните кучета), така и на схващанията на българите за лична хигиена (нека не забравяме честите случаи на трихинелоза в България – заболяване, което също се причинява от вид паразитни червеи в месо и разпространението на което също е доста ограничено в развитите държави).

Освен, че призивите за премахване на кучетата от улиците настройват едни българи срещу други (в случая хора, които обичат животни срещу такива, които не обичат животни), те създават нереалистични очаквания към политиците. Както наскоро прочетох в един форум, всеки политик в България започва кариерата си с обсъждане на проблемите с кучетата и боклука. В предизборната обстановка, в която се намираме в момента се налага хората да имат ясна представа за цялостната картина на проблема, за да знаят какво да искат от различните кандидат кметове. В повечето случаи политиците предлагат лесен отговор на очакванията и директно обещават, че ще се справят с някакъв проблем без да имат каквато и да било представа как може да се постигне това. В последствие се сблъскват със сериозността на проблема и, за всеобщо разочарование, не успяват да го преодолеят.

В този смисъл, медиите биха могли да помогнат много повече за ограничаване на разпространението на кучешката тения като призоват за спазване на някои основни правила за лична хигиена, вместо да настройва общественото мнение срещу собствениците на кучета, които биват представяни като ходещи източници на всякакви зарази. Според водещи специалисти, ограничаването на разпространението на паразита би отнело 20 години. Ако държавата започне да работи за това днес!