За века на просвещението, кравите и журналистиката

Чували ли сте за Едуард Дженер? Известният британски учен, живял в края на 18-ти век? Г-н Дженер е имал разностранни интереси, съвсем в съответствие с изискванията на епохата на Просвещението, през която е живял. През 1788 г. е избран за член на Лондонското Кралско Общество заради изследванията си върху поведението на кукувицата, които провежда. След внимателни наблюдения Дженер установява, че новоизлюпеното кукувиче бързо изхвърля от гнездото яйцата и малките на приемните си родители, за да си осигури тяхното пълно внимание и подобаваща порция храна. За целта малките използват вдлъбнатина на гърба, в която много удобно се събират яйца и малки пиленца, и която изчезва след 12-тия ден от излюпването им – биологичните му родители не биха могли да помогнат за това „пъклено” дело, защото трябва да напуснат чуждото гнездо много бързо след като са снесли яйцето си. Тези наблюдения на Дженер са потвърдени едва през 20-ти век, след изобретяването на фотоапарата.

Макар и любопитно, това изследване не е основната причина Дженер да остане в историята. Най-важното му откритие е в областта на медицината и за него можем отново да благодарим на наблюдателността му. По негово време едрата шарка е била сериозен проблем в Европа и лекари в редица държави са се занимавали сериозно с опити да се излекува или предотврати. Дженер забелязал, че доячки, които в резултат на близкия си контакт с животните са прекарали кравешка шарка, не се разболяват от смъртоносния й човешки вариант. На 14ти май 1796 г. той инжектира 8 годишния син на своя градинар със секрет от пъпките на жена болна от кравешка шарка. Момчето вдига температура, без обаче да развие тежките симптоми на болестта и бързо се възстановява. Неколкократните опити в последствие детето да бъде заразено с човешката едра шарка останали напълно безуспешни – Дженер доказал ефективността на своя метод за предотвратяване на инфекциозно заболяване чрез предварително запознаване на организма с вируса. Създадена е първата ваксина – думата произхожда от латинската дума за крава - vacca.

Според изчисления на Световната здравна организация, през целия 20ти век жертвите на едрата шарка са между 200 и 500 милиона души. Само през 1967 г. 15 милиона души са се заразили с вируса, а 2 милиона от тях са починали. Благодарение на масовите кампании за ваксинация проведени през 19ти и 20ти век, от 1979 г. насам едрата шарка се смята за изчезнала. За Дженер казват, че е спасил живота на повече хора от всеки друг. Дженер публикува резултатите от своите изследвания през 1798 г. Работата му дава основата на редица други изследователи като Луи Пастьор, който създава ваксината срещу беса, Джонас Солк – ваксината срещу детския паралич.

Интересно е, че днес, повече от 200 години по-късно, същността на ваксините и идеята за ваксинацията са пълна мистерия за голяма част от населението по Земята. Особено интересна категория сред тези непросветени са родните журналисти. Незнанието им лъсва всеки път, когато над нас надвисне заплахата от грипна ваканция, бум на хепатит или епидемия от морбили. Говорители в национални електронни медии и писачи в национални ежедневници продължават да бъркат ваксините с противовирусни препарати и да ни обясняват, че първите лекуват, а вторите предпазват. В същото време, надзорниците им от СЕМ искат да се свали от ефир рекламата на единственото средство, което дава значима защита от причинявания от вируси рак на матката, защото всявала страх в населението (не е ли страхът от болестта в основата на всяко посещение при лекар?). А ние, слушатели и читатели, затаяваме дъх и чакаме новият Дженер, който два века след Просвещението ще намери ваксина срещу неграмотността.

На 14ти май ще се навършат 217 години от първата ваксинация, а на 17 май - 274 години от рождението на Дженер. Кожата на кравата Цветче (Blossom) от която е взет секрета за първата ваксина е изложена в университета Сейнт Джордж, Лондон.