Напоследък е много модерно да се пише и говори за кемтрейлсите, затова решихме да не се занимаваме с този въпрос. Както винаги при подобен род теми, информацията е малко и повърхностна, връзката с науката е неясна, „заплахата“ за хората е огромна, а „последиците“ са ужасяващи. Вместо това нека видим какво се случва в геоинженерството и да се надяваме, че никъде няма да се спъваме в конспиративни теории. Желанието ни е да направим картинката по-пълна, без да всяваме паника и да търсим под вола теле.
Малко предистория
Геониженерството е преднамерената намеса от страна на човека в различни климатични системи. Още през 19-ти век хората са проявявали интерес към времето и са се опитвали да го контролират. През 1840 например, Джеймс Полард Еспи публикува своята „Философия на бурите“, в която документира наблюденията си над конвекцията на въздушните потоци по време на буря. Същевременно той дава и идеята, че е възможно да се стимулират валежи чрез контролирано изгаряне на гори. Както можете да си представите, с това той влиза и в първите страници с резултати в Гугъл. Неговата идея би могла да хвърли в ужас всеки съвременен еколог, но ако погледнем от не толкова деструктивната страна на нещата, с изследвания като това на Еспи се полагат основите на съвременната метеорология.
Ежедневни практически приложения
С течение на времето, следенето и контролирането на климата започва да става икономически значимо. В земеделието например, последиците от една буря придружена от градушка са доста сериозни. За предотвратяване на такива неприятни събития се използват т.нар. противоградови ракети. По информация на fermer.bg тази година през юни месец, само в рамките на два дни, у нас са изстреляни повече от 850 такива ракети, които имат за цел да предотвратят кристализирането на водните капки. Това се постига с помощта на пиротехническа смес на основата на сребърен йодид. Подобни техники се използват и за предизвикване на дъжд. По време на Олимпийските игри в Пекин през 2008-ма година, например, се изстрелват такива ракети, с идеята това да осигури безоблачно небе в дните на откриването и закриването. Според метеоролозите и изследователите, успехът на този метод не е гарантиран, тъй като състоянието на водните капки в отделните облаци не винаги е подходящо, за да е възможно предизвикването на дъжд. Този начин на манипулиране на времето съществува още от 40-те години на 20-ти век. Принципът е открит от Винсент Шефер, а в разработването на практическата част участва и доктор Бърнард Вонегът (братът на Кърт Вонегът). Тук може би е интересно да се спомене, че според „фрапиращите“ хипотези за кемтрейлсите, самолетите, летящи над главите ни, „тайно“ разпръскват сребърен йодид, за да вредят на нашата психика. В действителност използването на сребърен йодид за предотвратяване на градушки е установена практика от десетилетия.
Геоинженерството и промяната на климата
В контекста на промяната в климата, геоинженерните дейности започват да стават по-разнообразни, като голяма част от тях все още са в експериментална фаза. Главната цел е да се намери ефективен и рентабилен начин за неутрализиране на вредното въздействие на човешката дейност върху околната среда, по възможност с цената на минимални странични ефекти. Стратегиите за това засега са две – складиране на излишния въглероден двуокис и контролиране на слънчевата радиация. Тъй като темата е обширна, като начало ще разгледаме втората стратегия.
Слънчев щит
Да запазим спокойствие, засега не се очаква да се озовем в сценарий на някой научно-фантастичен филм, в който хората живеят под купол и излизат навън само за да се самоубият от отчаяние. Всъщност, идеята е дело на достатъчно сериозни организации, които едва ли биха искали да правят кариера в Холивуд. Като реакция на доклада на Британското кралско дружество от 2009 година, озаглавен „Геоинженерство в климата: наука, управление и несигурност“, Британското кралско дружество, Световната академия на науките и Фондът за защита на околната среда стартират през март 2010 година „Инициативата за контролиране на слънчевата радиация“. Тяхна цел е да обсъдят възможността да се охлади Земята чрез увеличаване на отразената от повърхността на планетата светлина. На базата основно на компютърни симулации, участниците в инициативата публикуват някои съждения, които звучат… предпазливо, а и като цяло са доста условно формулирани. Според тях, предложените методи могат да дадат ефект доста бързо – в рамките на няколко месеца. Промените ще могат да бъдат измерени (температурно и като количество дъждове) и на регионално ниво, като е възможно в някои области те да са доста по-драстични и непредвидими. Икономическите аспекти са оценени като „евтини“ и сравними с мерките, които предлага другата стратегия за контролиране на промените в климата – складирането на въглероден двуокис.
Както може да се очаква, докладът на „Инициативата за контролиране на слънчевата радиация“ съдържа и „противопоказания” на предложеното лечение. На първо място се посочва, че тези мерки ще „маскират“ само някои от негативните ефекти върху климата, които се причиняват от нарастването на количеството на парникови газове в атмосферата и затова тази стратегия може да бъде разглеждана само като съпътстваща на останалите. Изрично се подчертава, че тя не може да бъде поддържана за продължителни периоди, без през това време да започне ефективно намаляване на парниковите газове, защото преустановяването на прилагането ѝ може да доведе до много рязка промяна в климата. Като „непредвидими“ са оценени физическите и социално-политическите ефекти от въвеждането на мерките, тъй като резултатите не могат да бъдат предсказани с достатъчно голяма доза сигурност. Може би страхът от кемтрейлсите е сред най-предвидимите ефекти. Както е казал народа, на всяка манджа – конспирация.
Говорейки за конспирации, трябва да отчетем и опасността методите да бъдат прилагани едностранчиво – от отделни държави или индивиди (или бизнеси), и това да доведе до напрежения и конфликти. Като висок е оценен и потенциалът на стратегията да предизвика негативни ефекти, ако механизмите, на които методите се основават, не са добре изучени. Отчита се и фактът, че в много малко държави законово нещата са поставени така, че да е гарантирано безопасното провеждане на тестове.
Как се прави слънчев щит?
Да хвърлим един поглед и на техническата страна на въпроса. Земята поглъща доволно количество светлина. Какво е то, зависи от отразителната способност на нейната повърхност – т.нар. албедо, безмерна величина, която най-често се използва в астрономията и климатологията. Както при другите човешки мерки и теглилки, така и при албедото има установена отправна точка, спрямо която става измерването. За нула тук се приема идеалното черно тяло. Най-близко до него по отразителна способност се подреждат много дълбоки и сенчести кухини под повърхността. Пресният сняг има отразителна способност от 0,9. Средното албедо на Земята е около 0,3. Интересен и като че ли не толкова интуитивен факт е, че повърхността на океаните имат много ниско албедо. Както знаем, моретата и океаните заемат по-голямата част от повърхността на планетата и това ги прави добър кандидат за „оптимизация“ на отразителната способност. Една от най-ексцентричните идеи за увеличаване на количеството отразена слънчева радиация е свързана именно с океаните. Става въпрос за създаването на голяма област, в която вследствие на океанските течения, предмети с висока отразителна способност да се групират, образувайки голяма отразителна повърхност. Ефектът на „групиране“ на предмети под действие на океанските течения е открит още в края на 80-те години. Той обяснява съществуването, например на Голямото тихоокеанско боклучено петно – участък от океана с повишена концентрацията на отпадъци.
Покриването на пустините със светлоотразителни платна, изсичането на гори по високите части на планините с цел откриване на по-големи заснежени площи и боядисването на повърхностите в градовете със светлоотразителна боя са примери за още техники за увеличаване на отразителната способност на Земята, които теоретически звучат добре, но практически са неизпълними, ефектът им би бил твърде незначителен, или пък ще донесат повече вреди, отколкото ползи. В защита на последния метод трябва да кажем, че боядисването на покривите на сгради с бои с високо албедо имат и предимството, че са икономически изгодни и намаляват нуждата от климатици. От тази гледна точка, законовото и икономическото насърчаване на този метод със сигурност е смислено.
За да бъде ефективен един такъв метод за увеличаване на количествата отразена светлина, въвеждането му трябва да бъде предшествано от сериозни изчисления. Британското кралско дружество например, посочва в доклада си от 2009 година, че при използване само на повърхностни методи за увеличаване на отразеното количество светлина ще бъде необходимо да осигурим близо 100% отразяване от около 10% от повърхността на Земята. Всичко това е свързано с много условия – какво е точното количество на светлината, което ще бъде отразено от тези повърхности, кои площи точно ще бъдат определени за това и дали отделянето на земя/море за тази цел няма да доведе до повече икономически загуби. В сметката трябва да бъдат включени промените в емитирането на парникови газове за определен период напред, както и атмосферното отражение. В този смисъл, използването на боя с висока отразителна способност би било подходящ подход само през лятото и то в най-слънчевите райони на планетата. По-мащабни инициативи, като покриването на Сахара например, макар и високо ефективно от гледна точка отразяването на светлина, би довело до масивни промени във въздушните течения в Африка, а оттам и до нарушение на валежните системи на континента.
Дотук никъде не навлязохме в зоната на кемтрейлсите. Така е, защото се занимавахме със повърхността на земята. Случващото се на повърхността ѝ, не е толкова интересно и очевидно в представите на хората не може да им навреди. Това, което идва от отгоре обаче е причина за истерично безпокойство. Дори и да приемем, че това е в реда на нещата – човек има право на малко ирационална мисъл – все пак остава интересен въпросът, защо той самият никога се замисля, какво лично причинява на въздуха всеки ден.
Отразяващата атмосфера и космическите джаджи
Търсенето на решения за увеличаване на количеството радиация не се свеждат само с наземния подход. Както вече стана реч, използването на повърхността на Земята е свързана с много ограничения. Голяма част от тези пречки отпадат, ако насочим вниманието си към небето. Повишаването на албедото на облаците, например, звучи като добра отправна точка. За да се постигне това е необходимо увеличаването на количеството на кондензационни ядра в облаците – малки частици вещество, около които чрез кондензация се образуват водни капки. Тези капки от своя страна могат значително да увеличават отразителната способност на атмосферата. Ако площта на новообразуваните облаци е достатъчно голяма, този подход би могъл да помогне за охлаждането на планетата. Едно изследване от края на 70-те години установява, че морските слоести облаци покриват около 1/4 от повърхността на океаните. Увеличаването на количеството на кондензационните ядра в тези облаци подобрява отразителната им способност, като същевременно удължава живота им. Според доклада на Британското кралско дружество, удвояването на количеството капки в тези области, би могло до компенсира едно бъдещо удвояване на атмосферния въглероден диоксид. За постигането на този ефект ще са необходими около 1500 самолета, които да зареждат облаците със кондензационни ядра. За получаването на частички, около които могат да се образуват водни капки, може да бъде използвана морска вода. При издигането ѝ в атмосферата, водата се изпарява, оставяйки само твърдите и тежки солни кристали, които, достигайки ниско разположените морски облаци, започват да привличат кондензирали водни капки. Голямото предимство на подхода е икономическата му изгодност, а големият недостатък са неизследваните ефекти върху околната среда.
Другата възможност за увеличаване на албедото на атмосферата предлагат стратосферните аерозоли. За целта могат да бъдат използвани въглероден сулфид или серен диоксид в газообразно състояние. След разпръскването им в атмосферата, молекулите се окисляват и образуват сулфатни частички с подходящ размер и способност да отразяват слънчевата светлина още във високите слоеве на атмосферата. Доказателството, че този метод принципно функционира, се крие във вулканичната дейност на Земята. Вулканичните изригвания обаче са редки и въздействието им не трае много дълго – ако целим промяна в климата, впръскването на серни частици в атмосферата от страна на човека, ще трябва да бъде постоянно и контролирано. Към момента няма изработени надеждни модели на този подход за промяна на климата, което прави невъзможна оценката на ефективността му и евентуалните му отрицателни въздействия.
Последната група начини за увеличаване на количеството отразена светлина от атмосферата със сигурност ще се стори много вълнуваща на любителите на компютърни ефекти в научно-фантастичните филми – издигането на 55 000 огледала на различни орбити с обща площ от 100 км2 и създаването на пръстен, подобен на този на Сатурн са само две от решенията. До колко те са убедителни от гледна точка на ефективност и най-вече икономическа изгодност, разбира се е съвсем друг въпрос, но фактът, че са получили сериозно внимание в доклада буди възхищение.
Перспективите
Въпреки дългогодишните изследвания в тази област, системите, въздействащи на климата все още не са добре изучени, поради голямата им сложност. Контролирането на слънчевата радиация не предлага решение на основния проблем, който е на дневен ред – увеличаването на парниковите газове в атмосферата. Самите промени в климата и причините, довели до тях, все още са обект на доста разгорещени спорове. На фона на тези разногласия, обсъждането на методи за промяна в осветеността на планетата за някои вероятно звучи смехотворно. За други темата още дълго ще се тълкува като доказателство за желанието на лошите хора, управляващи света, да контролират населението на Земята. Много малко от нас обаче биха отрекли факта, че планетата едва ли е била такава, каквато я виждаме сега и със сигурност няма да бъде същата в бъдеще. Затова всички действия, които ще ни позволят да разберем как функционира тя, могат да са от полза. Наред с това, въвеждането на някои от описаните по-горе решения би ни осигурило допълнително време за да установим каква точно не е наред с климата. Дори и промените, които настъпват да са част от нормалния ход на нещата, разговорите по темата може само да са ни от полза, защото ще ни помогнат да променим начина си на мислене и ще ни направят по-пестеливи в използването на ресурсите, с които разполагаме. Дали човешката дейност е причина за промяна в климата или не, в случая е без значение. Важното е, че е по-разумно да сме подготвени за всякакви сценарии, вместо с лека ръка да отхвърляме съществуването на проблема, само заради предположенията, че сме виновни за появата му.
Използвани източници:
Геоинженерната програма на Оксфордския университет
Кратка история на геоинженерството
Техники за контролиране на слънчевата радиация
Интересни неща за кемтрейлсите можете да намерите тук.