Да добавим стойност към билките

Автор: Фондация „Информация и природозащита“

България е на първо място по износ на диворастящи билки в Европа. Ние сме и световен лидер в износа на някои от тях. Почти 80% от годишната ни реколта от билки, обаче се изнася в сурово състояние или само след първична обработка (почистване, сушене, рязане), което носи малка печалба за събирачите и билкозаготвителите. Ето защо, финансовите и социалните ползи от богатството ни от лечебни растения са нищожни в сравнение със страни като Германия, Швейцария, Япония, САЩ и др., където растителните суровини се преработват и печалбата от тях се увеличава многократно. Всеки е виждал разнообразни вносни козметични и фармацевтични препарати на билкова основа и с високи цени, при това голяма част от тях са произведени и от български билки.

Цената на суровините от лечебни растения, приходите и работните места, свързани с тяхната преработка, могат да се увеличат като се развие система за добавяне на стойност, т.е. преработка и производство на продукти от тях тук, в България. Това би допринесло също и за намаляване на заплахите за естествените местообитания на лечебните растения и подобряване на тяхното опазване. Опитът показва, че колкото повече се добавя стойност в близост до находищата на лечебни растения, толкова по-загрижени са местните ползватели да ги опазват и ползват така, че те да съществуват години наред.

Добавянето на стойност може да се осъществи по различни начини – производство и пакетиране на чай, подправки, производство на различни видове екстракти и внедряването им в разнообразни крайни продукти. В България наред с вековните традиции в ползването на лечебни растения, каквото е производството на розово масло, могат и трябва да се развиват и съвременни модерни методи.

Един от тези методи е екстракцията със суперкритични газове. Това е метод за екстрахиране на активните вещества от растителните суровини, чрез газове. Той се нарича “суперкритичен”, защото при него използваните газове се поставят в условия на втечняване, чрез регулация на налягането и температурата в екстракторната камера. Тоест, те биват втечнени след като се постигне тяхната “критична точка”, оттам и “суперкритични”. При този метод растителният материал се поставя в съд, който се напълва с газ при контролирана температура и високо налягане. Газът разтваря активните вещества в растителния материал, след което заедно с тях преминава през разделителната камера, където налягането и температурата са по-ниски. Екстрактът се утаява чрез преципитация и се източва, чрез клапа в долната част на камерата. След приключване на процеса, газът се използва отново.

При суперкритичната екстракция най‐често се използва въглероден диоксид (СО2), азот (N) или метан (CH4). Понякога се ползват и етан (C2H6), етилен (С2Н4), диазотен оксид (N2O), серен диоксид (SO2), пропан (C3H8), пропен (C3H6), амоняк (NH3) и серен хексафлуорид (SF6).

Предимството на екстракцията със суперкритичен газ е, че може да се извършва при ниска температура, което позволява максимално да се запазят качествата на температурно чувствителните компоненти. Този метод на екстракция е високо технологичен и дава много добри резултати при широк спектър от активни вещества и растителни видове. Получените екстракти са с високо качество и широко приложение. Причината, все още той да не се употребява по-широко, е сравнително високата цена на оборудването, необходимо за прилагането му. Въпреки това методът е перспективен и в България има голям потенциал за неговото използване.

С десетки пъти по-малка територия от тази на Индия и Китай, България притежава изключителни ресурси и пропорционално на площта си, превъзхожда тези страни по количества годишен износ на билки. Това се дължи на благоприятните климатични и почвени условия и богатия фонд от местни видове лечебни растения, с които е надарена страната ни. Близо 20% от растителните видове в България са лечебни. Около 200-250 вида се използват ефективно в стопанско отношение, а останалите не са обект на активно ползване в момента, но за тяхното действие има научни данни и практически доказателства. Ресурсите от лечебни растения са изключително ценни за природата, за поминъка на местните общности в близост до находищата и за икономиката на страната ни като цяло.

Повече информация за проекта можеше да откриете тук.