Уникалността на нашите пръсти

Екипът от учени, под ръководството на Жорж Дебреже искали да разберат дали гънките по кожата имат отношение към усещането за допир. Идеята, че пръстовите отпечатъци имат отношение към чувствителноста на пръстите не е нова, но до скоро не се знаеше много за точния механизъм, по който информацията от докосваната повърхност се прехвърля към нервите, разположени на доста голяма дълбочина под кожата (средно около 2 мм).

В опит да разрешат загадката, френските физиците разработили изкуствен пръст, състоящ се от сензор за допир и слой тънка еластична материя, с гладка или набраздена повърхност, подобно на истински пръст. В случая, сензорът играе ролята на нерва в пръста, а покриващата го тъкан – на кожата. В серия от експерименти учените прокарвали изкуствения пръст по различни повърхности и отчитали силата на получените вибрации посредством сензора.

Дебреже и колегите му установили, че вибрациите, получавани при докосването на изкуствения пръст били много по-силни, когато за направата му била използвана набраздена материя. Усилващият ефект на "отпечатъците" на моменти бил 100-кратно по-голям от този на гладкия пръст. Нещо повече, когато разстоянието между резките на изкуствения пръст са около половин милиметър, се наблюдават вибрации с честота между 200 и 300 херца. Интересното в случая е, че нервните окончания, разположени под повърхноста на кожата на пръстите на ръцете ни улавят най-добре именно вибрации с честота около 250 херца .

Разработката бе публикувана тази седмица в списание Сайънс. Заключението на френските физици е, че една важна роля на пръстовите отпечатъци е да подпомагат усещането ни за допир. Благодарение на тях ние сме в състояние да различим текстурата на обекта пред нас.

Освен, че дава обяснение на анатомичното устройство на човешките пръсти, работата на Дебреже и колегите му, ще позволи на инженерите в бъдеще да създадат по-добри датчици за допир, за различни машини, например роботи.