Многозадачен режим

В началото на септември повечето от нас се разделят със затруднение с ваканционното настроение и се опитват да се настроят на работна и/или учебна вълна. Въпреки всички опити и напук на доброто ни желание, установяваме, че през първите дни в офиса или на учебната скамейка ни е особено трудно да фокусираме вниманието си върху належащите задачи.

Особено големи проблеми изпитват работещите с компютър, който предоставя безчет възможности за по-приятно прекарване на времето чрез пускане на коментари във форумите, качване на снимки от морето в он-лайн албумите или споделяне на преживяванията от последните седмици в социалните мрежи. Лесният достъп до медиите и средствата за комуникация, осигурени от мобилните телефони, mp3 плейърите и Интернет, често пъти водят до конфликт между необходимоста от изпълнение на служебните задължения и желанието за задоволяване на личните интереси. Изпадали ли сте в ситуация, при която шефът ви нарежда да напишете доклад, започвате работа по него, но в същото време искате да следите какво правят приятелите ви и отваряте прозорец към предпочитаната от вас социална мрежа, проверявате си на всеки 5 минути пощата, а успоредно с това преглеждате най-новите предложения в портала за електронна търговия? Днес, съвременните средства за комуникация са неделима част от нашия живот, но дали огромният медиен поток, който ни залива постоянно не ни идва малко в повече? В състояние ли сме наистина да следим информацията, постъпваща по много канали едновременно? Настина ли успяваме да уловим важните за нас неща и да ги осмислим, когато вниманието ни е раздвоено, разтроено или разчетворено?

За да проверят това, група изследователи от университета в Станфорд, САЩ, подбрали две групи студенти доброволци. Едната група се състояла от хора, които рутинно работят с много източници на информация (много, в случая означава повече, в сравнение със средностатистическия студент), а другата, от хора, които следят по-малък брой информационни канали (отново, под малко се разбира по-малко от средностатистическото). Задачата на екипа, начело с Еял Офир, била да се сравни способността на индивидите от двете групи да възприемат информация, да отделят нужните от ненужните факти и да прескачат ефективно от една задача на друга. За целта учените използвали панел от познавателни (когнитивни) тестове. Една от задачите, поставени пред участниците например, била да следят промените в положението на оцветени в червено обекти без да обръщат внимание на сините. Друг тест предвиждал идентифицирането на определени комбинации от символи (например четни числа и гласни букви), намиращи се в една група със символи, непредставляващи интерес (например нечетни числа и съгласни букви). Данните за разработката са буликувани в бюлетина на Американската академия на науките, PNAS

Изненадващо, анализът на резултатите от изследването показал, че индивидите, които рутинно работят в многозадачен режим, всъщност имат много по-лоши познавателни способности. Въпреки че доброволците от двете групи имали еднакво добра памет, "многозадачните студенти" се разсейвали по-лесно и имали проблем с отсяването на важната информация. Според авторите, има две възможни обяснения за тези резултати. От една страна, лошото справяне на многозадачните индивиди с тестовете може да е отражение на някакъв отрицателен ефект, свързан с едновременното използване на няколко информационни канала върху познавателните умения. От друга страна, съществува вероятността тези индивиди да избират многозадачен режим на работа именно защото лесно се разсейват и срещат трудности при фокусиране на вниманието си върху точно определена задача. При всички случаи, е интересно да се отбележи, че самите индивиди, работещи в многозадачен режим искрено вярват, че се справят отлично с обработката на информация.

Авторите отбелязват също така нуждата от допълнителни изследвания на познавателните способности и ефекта на новите информационни средства върху тях, предвид постоянно нарастващата роля на съвременните средства за комуникация и информация в живота на всеки от нас.