Нов шанс за черното злато?

Независимо от това дали ни харесва или не, светът, такъв какъвто е в момента, зависи изцяло от черното злато, петрола. При настоящето технологично развитие на човечеството транспорта, индустрията и енергетиката не биха могли да просъществуват без редовните (и доста големи) доставки на петрол. За това не е странно, че правителства, икономисти, финансисти, политици и учени от цял свят живо се вълнуват от въпроса, колко време остава до пълното му изчерпване.

Прогнозите, давани от реномирани институти и водещи изследователи, варират от 20 до 100 години до пълното изчерпване на запасите от петрол. Дори най-големите оптимисти сред тях обаче, не ни обещават достатъчно време, за да се преориентираме към други източници на енергия. Въпреки силно отрицателния ефект на изкопаемите горива върху климата и факта, че човечеството вече започва да осъзнава необходимостта от използването на възобновяеми и екологично-чисти източници на енергия, към момента не съществуват технологии, които да ни позволят напълно да се разделим с петрола.

Нуждата от нови източници на петрол

Имайки предвид огромните възможности на петролните компании и масовото използване, от тяхна страна, на високо-технологични подходи при геоложките проучвания, внезапното откриване на нови, неизвестни до сега залежи, изглежда малко вероятно. Съществува ли обаче възможност да "произведем" петрол на поносима цена? Според някои учени тази идея не изглежда чак толкова фантастична. Гари Щробъл, специалист по растителна патология в университета в Монтата, САЩ, заедно с екипа си, докладва в последния брой на списание Микробиология, за откриването на нов за науката вид гъбички, които отделят смес от въглеводороди, много подобни по вид и състав на тези, откривани в бензина и дизела.

Дизел във въздуха

Щробъл и колегите му открили и изследвали гъбички от вида Gliocladium roseum, паразити, живеещи в стъблата на определен вид дървета в северна Патагония. Учените с изненада установили, че микроорганизмите отделят летлив коктейл от 55 различни въглеводородни съединения със средна дължина на веригата, много от които са характерна съставка на течните горива. Според тях, гъбичките използват тази отровна газообразна смес като защита срещу други видове организми.

Екипът провел редица експерименти с новооткритите микроорганизми, за да разбере дали те са в състояние да произвеждат същите вещества и в лабораторни условия. Усилията им били напълно възнаградени - индивидите от вида Gliocladium roseum били напълно способни да произведат дизело-подобните пари и далеч от родната си Патагония, в хранителна среда от биомаса, получена от селското стопанство.

Това не е първия описан случай на микроорганизми, които синтезират и отделят въглеводороди, компоненти на бензина и дизела. Организмите от ново описания вид Gliocladium roseum обаче са първите, които отделят такъв голям брой петролни съставки. Това дава основание на Щробъл и колегите му да заговорят за мико-дизел (мико, от гръцки микес, гъба).

Бъдещето на мико-дизела

Газообразната смес, отделяна от гъбичките на Щробъл надали би могла да се използва директно за производство на горива, заради ниските концентрации на ценните въглеводороди. Учените обаче смятат да прибягнат до помощта на генното инженерство, за да разрешат този проблем. Заедно със своя син Скот, ензимолог в университета Йейл, Гари Щробъл се е заел да секвенира генома на Gliocladium roseum, за да установи кои гени са отговорни за синтеза на мико-дизела. Разкриването на биологичните процеси, свързани с производството на ценните въглеводороди ще помогне за създаването на генно-модифицирани организми, които да позволят по-ефективно и евтино производство на новия вид течно гориво.