До колко зелена е зелената енергия?

Промените на климата и ролята на човека в тях, като че ли вече са извън всякакво съмнение. Дори дългогодишните скептици са склонни да наведат глава пред фактите и да признаят, че газовете, отделени при изгарянето на въглищата и нефта са основните причинители на парниковия ефект и свързаните с него природни катаклизми - урагани, топене на ледовете, жарки лета. Изходът изглежда се крие в използването на алтернативните енергийни източници- слънцето, вятъра, морските вълни, земната топлина. Сигурно ли е обаче, че тези възобновяеми източници ще ни помогнат да живеем еко-съобразно?

За перките и пернатите

Учени и природозащитници от много години повдигат въпроса за опасностите, които крият ветро-генераторите за птиците. Огромните площи, покрити с гигантски перки, с размах на "крилете" до 40 метра, ежегодно взимат жертви сред пернатите. Особено големи са пораженията, когато генераторите са разположени по пътя на миграция на прелитащите птици.

В опит да разберат по-точно "взаимоотношенията" между птиците и перките, учени от университета в Калгари, Канада, се заели да разберат точните причини за смърта на животните, както и вида на нараняванията, които те получават при сблъсъка си с ветро-генераторите. За огромна изненада на изследователите, преброяването на жертвите показало, че болшинството от тях всъщност не са птици, а прилепи. Нещо повече, броят на убитите летящи бойзайници надвишавал почти четири пъти този на птиците! Факт, който буди недоумение, тъй като прилепите, снабдени със собствени ехо-локатори, се ориентират много добре в околната среда и би трябвало без проблем да "видят" движещите се перки и да избегнат сблъсъка с тях.

През нашата страна преминават два основни пътя за миграция на птиците – Via Pontica и Via Aristotelis. В по-голямата си част Via Pontica, вторият по значимост маршрут за миграция в Европа, е разположена по Черноморското крайбрежие. Via Aristotelis преминава през Западна България, по поречието на река Струма. У нас се срещат 32 вида прилепи (от 35 известни за Европа) като много от тях са прелетни. Гломяма част от вече изградените или проектирани ветропаркове са (или ще бъдат) разположени на Via Pontica или Via Aristotelis.

Канадците, начело с Ерин Бервалд, забелязали също така, че докато при избитите птици се откриват тежки наранявания, получени от ударите на перките, болшинството от прилепите външно изглеждат незасегнати. По-подробни изследвания показали, че причината за смърта на бозйниците са вътрешни кръовизливи, засягащи главно белите дробове.

Според учените, перките убиват прилепите не чрез пряко съприкосновение, а като причиняват локално спадане на атмосферното налягане, вследствие на движението си. Преминавайки близо до перките, прилепите попадат в зони на ниско налягане, в резултат на което дробовете им се раздуват и буквално се пръскат. Подобен ефект се наблюдава при водолази, които изплуват прекалено бързо от големи дълбочини. В публикацията си в списание Current biology , Бервалд и колегите й отбелязват, че този ефект на ветро-генераторите може да се види само при прилепите, тъй като белите дробове на бозайниците се различават по устройство от тези на птиците.

А сега накъде?

Означава ли това, че трябва да изоставим идеята за усвояване на енергията на ветровете в името на Природата? Кое е по-важно, да намалим вредните емисии от парникови газове или да опазим живота на мигриращите птици и прилепи?

Според учените, не се налага да правим подобни тежки избори. Проблемът би могъл да се разреши като се инвестират повече средства в изследване на навиците на прелитащите птици и бозайници, което да позволи прецизното регулиране на работата на ветро-парковете според сезона. Така например, пълното спиране на перките в сезона на миграция, в дните когато ветровете са слаби и може да се очаква прелитането на големи ята, би опазило животните, без да се отрази прекалено тежко на добива на енергия.