ЛОХАФЕКС - прощъпулникът на геоинженерството?

През последните години, с натрупването на все повече данни, потвърждаващи тенденцията към глобално затопляне, учени, индустриалци и политици започват да търсят начини за повлияване на климата на Земята. Геоинженерството, промяната на условията на планетата, в посока угодна на човека, напусна страниците на научно фантастичните книги и навлезе на страниците на вестниците. Един от най-известните геоинженерни проекти, предизвикал много дискусии през последните месеци, е ЛОХАФЕКС (LOHAFEX). Става дума за индийско-германско начинание, имащо за цел да повиши способността на океана да абсорбира и неутрализира въглероден двуокис от въздуха.

ЛОХАФЕКС

Името на проекта идва от индийската дума ЛОХА - желязо и абревиутурата ФЕКС от фертилизация (торене) и експеримент. Експериментът ЛОХАФЕКС се основава на научни опити, които доказват, че добавянето на железни соли към океанската вода стимулира растежа на микроскопичните водорасли, които, в хода на процеса фотосинтеза, превръщат въглеродния двуокис от вздуха в органични съединения. При изчерпване на хранителните вещества във водата, микроскопичните водорасли загиват, а "уловеният" в органични съединения въглероден двуокис пада на дъното. Всички тези опити са провеждани в малък мащаб и включват краткосрочни наблюдения на крайбрежни води, в които са изсипани малки количества железни соли. Целта на учените, участващи в ЛОХАФЕКС е да проверят дали изхвърлянето на големи количества желязо в океана ще има достатъчно голям ефект. На 7ми януари тази година, екипът, представен основно от индийски и немски учени, изсипва 20 тона железен сулфат в юго-източната част на Атлантическия океан (източно от Аржентинското крайбрежие) и наблюдава развитието на планктона в продължение на 45 дни. След първоначалното изсипване на солите, които покриват площ от 300 кв. км, учените наблюдават очакваното начало на цъфтежа. Много бързо след първоначалния пик обаче, развитието на водораслите се забавя, заради появата на дребни ракообразни, които се хранят с фитопланктона. Крайният анализ на резултатите показва, че количеството на "уловения" от въздуха и "запратен" към дъното въглероден двуокис е много по-малко от очакваното. Нещо повече, според ръководителите на експедицията, макар проектът да е довел да натрупването на ценна от научна гледна точка информация, резултатите от него показват, че наторяването на океана с железни соли би имало пренебрежимо малък ефект върху нивата на въглероден двуокис в атмосферата на Земята.

Непредвидени усложнения

Според учените, основната причина за провала на експеримента е липсата на един конкретен вид организми, т. нар. диатомови водорасли. Характерна особеност на диатомовите водорасли е способността им да изграждат защитен скелет от силициеви съединения около своите клетки. Включването на въглерода от въздуха именно в такива неразтворими структури от силиций и варовик би довело до успешното му изтегляне от въздуха и утаяването му на океанското дъно. Недостатъчният растеж на диатомовите водорасли в областта, в която е проведен експеримента ЛОХАФЕКС, се обяснява с липсата на необходимите количества силициева киселина в океана.

Гласовете „за”

Никак не е изненадващо, че сред най-големите поддръжници на експеримента е бизнесът. Американската компания Климос планира нов, по-мащабен проект за торене на моретата, в рамките на който се предвижда 40 000 кв. км от океана да бъдат покрити с железни соли. Основната цел на фирмата е да докаже ефективността на метода и в последствие да навлезе в търговията с квоти за въглероден двуокис. От Климос планират да търгуват с индустриалните предприятия, които са големи замърсители на атмосферата, предлагайки им лесен начин да неутрализират отрицателните ефекти на отделения при производството въглероден двуокис.

Проекти като ЛОХАФЕКС и разработките на Климос получават подкрепа от редица учени, според които отрицателните ефекти от едно такова наторяване на океана върху морските екосистеми са пренебрежимо малки. Някои изследователи изтъкват и един допълнителен положителен ефект - според тях, наторяването с железни соли ще попречи на подкиселяването на световния океан, което е един от основните проблеми, свързани с глобалното затопляне и пряк резултат от замърсяването на околната среда.

Гласовете „против”

Пътят на ЛОХАФЕКС е постлан с много противоречия. Най-активно, против подобни разработки, работи организацията Грийнпийс. Интересното обаче е, че срещу проекта застават и редица учени, както и някои политици. Според учените, морските екосистеми са твърде сложни и всяка подобна намеса от страна на хората, особено в големи мащаби, би довела до непредвидими последици. В случая, липсата на положителен резултат от опита на индийско-германския екип само потвърждава това становище.

Отношението на политиците не е еднозначно. Първоначално германското правителство прави опит да спре проекта, тъй като според редица специалисти той е в противоречие с Конвенцията за биологичното разнообразие на ООН, която позволява провеждането единствено на научни опити в малки мащаби в крайбрежни зони и изрично забранява експерименти в открити води. В последствие Германия дава зелена светлина за ЛОХАФЕКС, тъй като проектът е част от Меморандум за взаимно разбирателство между Индийския Национален океанографски институт и Институтът за полярни и морски изследвания "Алфред Вегенер" към Асоциацията "Хелмхолц" в Германия, подписан в присъствие на министър-председателите на двете страни и заради положителната оценка за въздействие върху околната среда, дадена от отговорните германски власти. Основният им аргумент е, че количествата железни соли, изсипани в океана по време на експеримента ЛОХАФЕКС са в пъти по-малки от тези, които постъпват в този район на Атлантическия океан по естествен път.

Провалът на експеримента ЛОХАФЕКС неминуемо ще доведе до множество дискусии, както в научинте среди, така и сред политиците и природозащитните организации. Резултатът от тези обсъждания ще определи бъдещето на геоинженерството и използването му за преодоляване на климатичните промени. Важното в случая е, че дори наторяването на океаните да доведе до значимо намаляване на въглеродния двуокис, то няма да разреши проблема с промените в климата веднаж и за винаги. В най-добрия случай, геоинженерството може единствено да ни даде известна отсрочка.