Кризата с въздуха

Кризата с газта накара българските ТЕЦове да преминат на мазут - нещо, което повечето от нас, свити пред духалките и електрическите радиатори в началото на месеца, чакахме с нетърпение. По-топлото парно обаче е свързано и с някои не толкова приятни странични ефекти. Според специалистите, използването на мазута като гориво от топло електроцентрали, които не разполагат с необходимите филтри, е свързано със завишени концентрации на прахови частици във въздуха.

Кризата с газта накара българските ТЕЦове да преминат на мазут - нещо, което повечето от нас, свити пред духалките и електрическите радиатори в началото на месеца, чакахме с нетърпение. По-топлото парно обаче е свързано и с някои не толкова приятни странични ефекти. Според специалистите, използването на мазута като гориво от топло електроцентрали, които не разполагат с необходимите филтри, е свързано със завишени концентрации на прахови частици във въздуха.

Наличието на фини прахови частици във въздуха едва ли може да бъде забелязано от хората. Да, повечето софиянци биха потвърдили, че натовареният трафик в града причинява смог - той е особено лесно забележим от висотата на витошките склонове. С изключение на отделни хора, страдащи от астма или други заболявания на дихателната система, жителите на големите градове не са в състояние да усетят повишените концентрации на прахови частици във въздуха. Това обаче не означава, че лошото качество на въздуха няма отрицателен ефект върху здравето ни.

Според едно проучване, публикувано тази седмица в списание NEJM, жителите на градовете, в които въздухът е по-чист, живеят средно с около 10 месеца по-дълго от обитателите на населените места с по-големи нива на замърсяване. Учените от Харвардския медицински институт, Бостън, САЩ, начело с д-р Арден Поуп, сравнили промените в качеството на въздуха в 51 големи американски градове от края на 70те години до днес с данните за продължителността на живот на жителите им. С помощта на сложен математически модел те успели да отсеят приноса на мръсния въздух към смъртността на населението от фактори като тютюнопушене и различни социално-икономически и демографски фактори. Данните им показват, че замърсяването на въздуха е свързано с около 15% увеличение на смъртността.

Информация за някои скрити източници на PM 2,5 можете да намерите тук. Любопитно е да се спомене, че според учените този вид замърсяване на въздуха е една от причините за изчезването на динозаврите

За целите на изследването си авторите проследили промените в концентрациите на т. нар. PM 2,5. Това са прашинки с размер по-малък от 2,5 микрона или около една десета от дебелината на човешки косъм, т.е. напълно невидими за окото. Те са особено вредни за човешкото здраве, тъй като малкият им размер позволява те да навлизат дълбоко в дихателните пътища и белите дробове на хората, при което причиняват възпалителни процеси, водещи до заболявания на сърдечно-съдовата и дихателната система. Основни източници на PM 2,5 в градовете са автомобилите, индустриалните предприятия и ТЕЦовете, които използват въглища или мазут.