Пазете хищниците!

Фактът, че популациите на пчели в световен мащаб намаляват, вече не е тайна за никого. И докато причините за Синдрома на разрушената пчелна колония все още не са напълно изяснени, със сигурност се знае, че пчелите са полезни за хората не само заради меда, който произвеждат, а най-вече заради това, че почти еднолично отговарят за опрашването на множество растителни видове с икономическа стойност. Производството на соята, памука, болшинството плодове и зеленчуци, а така също и ядки, като кашуто и бадемите, разчита напълно на сръчните пипалца на тези насекоми. Имайки предвид това, не е учудващо, че едно търсене в Google Scholar с "colony collapse disorder research" дава повече от 37 000 резултата със статии посветени на проблема. Заради голямата им роля в опрашването и поради факта, че пчелите, и изобщо насекомите като цяло се намират в основата на хранителната верига, техните популации са критични за  баланса в екосистемите.

В горния край на хранителната верига положението също не е особено розово. Според проучване на изследователи от Университета в Орегон ръководени от проф. Уилиям Рипъл, популациите на големи хищници по света намаляват с обезпокоителни темпове. Резултатите на учените, които бяха публикувани вчера в списание Сайънс, показват че повече от 75% от 31-те вида големи хищници на планетата са застрашени от изчезване, а местообитанието на 17 вида от тях са намалели на повече от половина. С някои малки изключения, днес големите хищници са изтребени в Западна Европа и Съединените щати. Екипът на проф. Рипъл фокусира вниманието си върху популациите на пума и вълк в националните паркове в САЩ. Учените имат за цел да изследват въздействието на размера на популациите им върху регенерацията на растителността в крайречните реки. Оказва се, че изчезването на хищниците води до очаквано увеличаване на броя на тревопасните животнии, което води след себе си изненадващо значимо ограничение на растителното биоразнообразие и последващо намаление на популациите от птици и дребни хищници. Ако към този каскаден ефект прибавим и въздействието на ерозията, причинена от унищожението на горите, ситуацията става още по-тежка. Подобни ефекти се наблюдават и в Евразия в резултат на изтребването на риса и кучето динго.

Докато последиците от намаляването на популациите на хищници в националните паркове на САЩ и Европа за човека са по-трудно забележими и не толкова драматични, то в Африка подобни промени са доста по-фрапантни. В някои райони намаляването на броя на лъвовете и леопарди е довело до драстично увеличение в популацията на зелени павиани, които в търсене на храна са започнали да нападат нивите и стадата. 

Според проф. Рипъл всички тези примери показват, че проблемът с популациите на хищници не е само етичен, но и икономически. За стабилизирането на популациите от хищници е необходимо предприемането на мерки, като например намаляване на атмосферния въглероден диоксид, възстановяването на крайречните гори и контрол върху заразните болести. Като успешни пример проф. Рипъл посочва възстановяването на популациите от вълци в Йелоустоунския национален парк и тези на Евразийския рис във Финландия.
 
У нас равновесието е крехко, а бъдещето на популациите на големи хищници не е сигурно. За разлика от страните от Западна Европа, у нас популациите на вълци и мечки все още съществуват. Според доклад на LIFE EX-TRA, вълците са около 1000-2000 и са разпространени в около 25% от територията на страната, главно в планинските райони и залесените низини. Съгласно официалната статистика към 2009-та година броят на мечките се оценява на 1021 индивида. Преброяването на сдружението за дива природа "Балкани" показва, че броят им не надхвърля 700 индивида, разделени в две популации - в Рило-Родопския масив и Стара планина, по-специално Централен Балкан. Територията, която те заемат се оценява на около 10% от тази на страната. Колкото и странно да звучи, в България мечката се радва на по-добро отношение, докато вълците са нарочени за смъртен враг на животновъдите. Може би това е и главната причина съществуването им да не е осигурено със закон. Това, че в последните години животът в градовете е по-привлекателен за все повече хора най-вероятно е спомогнало за съхранението на популациите на тези хищници. В бъдеще обаче, липсата на систематичен подход към съхранението на дивите хищници може да доведе до конфликти между тях и икономическите интереси на хората. Кампании, като тази на WWF за опазването на риса, която тече в момента, със сигурност са полезни за привличане на вниманието към проблема.