Музиката като главоболие

Какво по-голямо удоволствие от това да пътуваш с влак и да зяпаш през прозореца, докато любимата музика звучи в ушите ти. За мнозина от нас денят не може да започне без приятна музика. Приятните тонове изпълват работното ни време, вечерите в приятна компания, домакинската работа в къщи, пътуванията ни и дори минутите, които отделяме за спорт. Музиката съпровожда настроенията ни и определя приятелите ни.

Да чуваш фалшиво

Без съмнение, пеенето е способност, която не всеки притежава. Общоприето е мнението, че гласът се ражда, а не се придобива в последствие. Не веднъж сме чували изказвания на приятели и познати, които са убедени в неспособността си да пеят. Според експертите, способността на един човек да пее се определя от множество фактори, като от първостепенно значение е психическата нагласа на индивида - не всеки има желание да пее, а единици са тези, които изпитват необходимост да се изявяват пред публика. Не така стои въпросът със слушането на музика обаче. Последното е занимание, което всеки практикува с удоволствие в един или друг момент. Всеки, с изключение на една част от хората, за които музиката причинява само главоболие.

Според статистическите изследвания, един на всеки двадесет човека страда от състояние, наречено амузия, изразяващо се в неспособност да различават отделните честоти. За разлика от голяма част от пеещите фалшиво, които възприемат тоновете абсолютно правилно, мозъците на страдащите от амузия не успяват да подредят тоновете в разпознаваема мелодия. Както при множество други неврологични състояния, причините за проблема не са известни. В търсене на източника на проблема, усилията на учените се насочват към изучаване на анатомическите разлики между хората, страдащи от амузия и тези, които нямат проблем с различаването на звуковите честоти. Резултатите от мозъчни сканирания, публикувани през септември 2007 в електронното издание Harvard Health Letter, показват, че съществени разлики между амузиците и хората, чуващи тоновете правилно, няма. С помощта на по-прецизни изследвания, учените определили плътността на бялата материя между предния фронтален дял, където се извършват по-сложните мисловни процеси и десния слепоочен дял, където се извършва първичната обработка на звук. Резултатите показали, че при амузиците плътността на тази тъкан е значително по-малка от тази на хората, разпознаващи правилно отделните тонове. Нещо повече, колкото по-нарушена е способността, толкова "по-рехава" била бялата материя.

Бялата материя е една от трите основни компоненти на централната нервна система. Другите две са сивата материя и черната субстанция. Бялата материя се състои от вериги, покрити с миелин израстъци на нервни клетки, т.нар. аксони, чиято задача е да свързват различни области от сива материя, като по този начин пренасят нервните импулси между невроните.

Мозъкът чува

В желанието си да открият причината за странния проблем, учени от Националния институт по глухота и други комуникационни проблеми на САЩ в Бетседа, Мериленд, правят следващата крачка в търсенето на причината за проблема и сравняват мозъчните импулси на група хора, различаващи тоновете правилно с тези на група амузици. Резултатите им са публикувани в електронното издание на списание Сайънс. Участващите в изследването е трябвало да чуят няколко познати мелодии в различни вариации от тонове, някои от които фалшиви. С помощта на електроенцефалограф, учените записали два типа мозъчни сигнали - ММN и P300. Използвайки резултатите на хората, чуващи тоновете правилно и разпознаващи фалшивите тонове като база за сравнение с тези, не различаващи отделните тонове, учените установили любопитен факт при амузиците. Напълно според очакванията им при амузиците имало разлика в сигнала ММN. Изненадата на изследователите, обаче била голяма, когато получили идентични резултати при двете групи за нивата на сигнала Р300, т.е. мозъци на амузиците реагирали "адекватно" на фалшивите тонове. Според ръководителя на изследването Алън Браун, това означава, че амузиците просто не осъзнават факта, че "чуват" правилно тоновете.

Дали причината за главоболието се крие в плътността на бялата материя, предстои да се разбере. До тогава хората, пеещи фалшиво, ще останат неразбрани, като известната певица Флорънс Фостър Дженкинс, която въпреки фалшивото си пеене прави успешна оперна кариера.