Нищо ново под Слънцето?

През последните години изследователите, занимаващи се с разработването на нови методи за лечение на различни заболявания, насочват вниманието си към един скрит ресурс - вече изпитаните и регистрирани лекарствени препарати. Създаването на медикаменти отнема време - от момента на научната разработка, до появата им на рафтовете в аптеките под формата на хапчета, капки и спрейове, минават години.

Това е така поради необходимостта от провеждането на множество тестове за ефективност и липса на странични ефекти. В много случаи обаче, когато става дума за особено тежки и бързо-протичащи заболявания, какъвто е рака, времето за въвеждане на новите средства за лечение в практиката е от огромно значение. За това търсенето на нови приложения на "стари" илачи представлява голям интерес. През последната седмица научните издания публикуваха резултатите от две проучвания, които доказват, че този вид изследвания имат смисъл.

Всемогъщият витамин - мит или реалност?

Още с откриването му, на витамин С, общоприетото име на аскорбиновата киселина, се приписват всякакви чудодейни свойства - той се препоръчва за лечение на какви ли не заболявания, от скорбут, през настинка, до рак. През 80те години на миналия век, група учени провеждат сериозни изследвания за влиянието на този витамин върху раковите заболявания и заключават, че въпреки общоприетите разбирания, той не повлиява благотворно пациентите. Нещо повече, според учени и лекари, приемът на свръх-дози витамин С може да повлияе неблагоприятно върху стандартната терапия, провеждана при този вид заболяване.

Митът за могъществото на витамина обаче е толкова здраво вкоренен в съзнанието на хората, че екип изследователи от националния институт за диабет и заболявания на храносмилателната система и бъбреците, в Бетезда, Мериленд, САЩ, начело с Марк Левин, решават да му дадат още един шанс. Авторите на изследването, публикувано в изданието на американската академия на науките, PNAS, провели обстоен преглед на предишните проучвания и стигнали до извода, че дозите от витамин С, използвани при провеждането им, са били много ниски. Те установили, че въпреки големите дози от витамина, давани на пациентите, тези количества вероятно не са достигали до раковите образувания, тъй като, поет през устата, витамин С не се усвоява напълно.

За да установят какъв е прекия ефект на аскорбиновата киселина върху раковите образувания, Левин и колегите му инжектирали високи дози от нея директно в туморите на мишки и проследили ефекта. Инжектирането на витамин С, с концентрация поне 10 милимола, довело до намаляване на растежа на образуванията от 41% до 50%. Важно е да се отбележи, че при третираните животни не били наблюдавани странични ефекти.

Авторите обясняват тези впечатляващи резултати с възможните химически реакции, които протичат в туморите, тъй като техните клетки не притежават някои от ензимите, характерни за здравите такива. Така, високите концентрации от аскорбиновата киселина не могат да бъдат обезвредени от раковите клетки и водят до измирането им.

Нормално, концентрацията на витамин С в телесните течности при хората не надвишава 0,2 милимола - т.е. количествата, използвани в изследването на американците от Бетезда са значително по-високи от тези, които могат да се постигнат с прием на хранителни добавки през устата. Известно е обаче, че инжектирането на високи дози, концентрации от порядъка на 10 милимола, не са свързани със странични ефекти и при хора, което показва, че този метод би могъл да се въведе в клиничната практика.

Учените не бързат обаче да се радват. Преди медиците да започнат да използват витамин С за лечение на рака, ще бъде необходимо да се провери ефикасността на описания метод и при хора. В интервю за списание Сайънс, някои учени предупреждават хората да не се поддават на изкушението да започнат лечение с аскорбинова киселина, без то да е одобрено от лекуващия ги лекар, тъй като е доказано, че приемът на високи дози от този витамин може да попречи на традиционната терапия.

Метадонът с ново амплоа

Друг екип от учени от университет в Улм, Германия, начело с Клаудия Фрийзен, изследвали ефекта върху раковите клетки на друг един стар познайник, метадона. Нормално, това вещество се използва за лечение на опиатна зависимост, тъй като се свързва с опиатните рецептори в мозъка и така помага за предотвратяването на неприятните ефекти, свързани с преустановяване на употребата на наркотици. Изследователите решили да се възползват от факта, че някои ракови клетки притежават рецептори за опиоиди, съответно метадон. В лабораторни условия те установили, че метадонът принуждава левкемични клетки да извършат самоубийство, т.нар. процес на програмирана клетъчна смърт, без да нанася поражение на здравите такива. Ефектът можел да се види дори при ракови клетки, устойчиви на традиционните методи за лечение - химио- и лъче- терапия. Учените споделят, че вече са започнали тестовете на метадоновата терапия за лечение на рака при животни, като се надяват резултатите да са достатъчно добри, за да позволят и провеждането на клинични изпитания върху хора в най-скоро време.