Рисковани новости

Използването на стволови клетки в медицината, като всяко едно революционно начинание, е неизменно в центъра на разгорещени дебати. Противниците на тази новаторска техника настояват, че не е морално да се унищожи един бъдещ живот, този на ембриона, който се използва като източник на недиференцирани клетки, за да се спаси друг. Поддръжниците на метода пък отговарят, че няма нищо неморално в това да се възползваш от едно откритие, за да помогнеш на хиляди болни хора.

Стволовите клетки са недиференцирани (ембрионални стволови, изолирани от ембриони в началните стадии на развитие) или слабодиференцирани (възрастни стволови, напр. клетките на костния мозък) клетки, които са запазили способността си да се делят и специализират. По време на ембрионалното развитие те дават началото на всички 200 вида клетки, необходими за правилното функциониране на човешкия организъм - от клетките на нервната и имунната система, до тези, изграждащи кожата с нейните придатъци, коса и нокти. Някои клетки във възрастните организми също имат, макар и ограничени, възможности за размножаване и специализиране - тяхната роля е да осигуряват подновяването на износените и увредени тъкани в тялото.

Една нова публикация, излязала вчера в реномираното интернет издание за наука PLoS, разширява броя на етичните проблеми, свързани с медицинското приложение на стволовите клетки. Авторите на статията са група израелски изследователи и лекари от Университета в Тел Авив, начело с Нинет Амарилио. Те докладват за резултата от проведените от тях изследвания на 17 годишно момче, подложено на терапия със стволови клетки. Пациентът страда от тежко наследствено заболяване, известно като атаксия телеангиектазия (АТ или синдром на Луис-Бар), което е свързано със затруднения в движението, парализа, подтисната имунна система и др. Когато детето е на 9-годишна възраст, родителите го водят в клиника в Москва, където е подложено на операция за вливане на ембрионални невронални стволови клетки. Процедурата е извършена многократно, като стволови клетки са инжектирани в главния и гръбначния мозък (по-точно в церебро-спинална течност). Пациентът попада в полезрението на израелските изследователи заради честите оплаквания от главоболие. С помощта на ядрено-магнитен резонанс, лекарите в болница в Тел Авив установяват наличието на множество тумори в мозъка и гръбначния стълб на детето. След премахване на туморната маса от гръбначния стълб и подробното й изследване, екипът установил, че нейните клетки не са на детето, а най-вероятно произхождат от донорите на стволови клетки. С помощта на различни молекулярно-биологични техники Амарилио и колегите й са доказали наличие на чужди клетки от поне два различни донора, единият от които жена. Нещо повече, местата на които са се появили образованията съответстват точно на местата, където руските лекари са инжектирали стволовите клетки.

В обзора на резултатите, Амарило и колегите й изтъкват, че терапията с преливане на стволови клетки като всяко иновативно лечение, носи своите рискове, част от които все още не са уточнени тъй като техниката е съвсем нова. Един от тези рискове е имено появата на ракови образования. Стволовите клетки, подобно на раковите, са недиференцирани клетки, които са в състояние да се делят неограничено. Именно това дава основание на редица изследователи напоследък да отправят предупреждения за риска от превръщане на имплантираните стволови клетки в туморни. В случая с израелското дете, отслабената от АТ имунна система вероятно е благоприятствала появата на тези образования.

Според изследователите, този случай не бива да обезкуражава по-нататъшните тестове на терапевтично приложение на стволови клетки. Те обаче изтъкват, че използването на стволови клетки за медицински цели трябва да бъде съпроводено от прилагането на ясно установени протоколи за лечение, стриктно спазване на медицинската етика и дългосрочно проследяване на третираните пациенти за навременно откриване на евентуални странични ефекти.