Добро утро, Розета!

Какво ще правите на 20.01.2014 в 12 часа по обяд? Дали не бихте искали да проследите извънземното събуждане на сондата Розета? Събитието, обявено от Европейската Космическа Агенция за "най-важния будилник" в Млечния път през въпросния ден, вълнува много аматьори астрономи и учени по света. От седмици в социалните мрежи моментът се очаква с голяма нетърпение и силно въодушевление. Активирането на космическия апарат представлява кратък, но много решаващ етап от една много амбициозна мисия на Европейската космическа агенция, започнала още през 2004 година.

Да се повозиш на комета

След слънчевите затъмнения, приближаването на кометите до Земята най-вероятно са едни от най-зрелищните астрономически събития, които всички хора по Земята поне веднъж в живота си имат щастието да наблюдават. Тези от Вас, които са пропуснали Халеевата комета през 1986-та, може би си спомнят колко впечатляваща беше Хейл-Боп през 97-ма. В много култури (древни и не толкова древни), кометите се смятат за изключително лошо знамение и появата им е свързана с бедствия, застрашаващи живота на Земята. Съществуват обаче и с една идея по-обосновани хипотези, според които голяма част от важните за зараждането на живота елементи (вода, органични съединения) са били подсигурени именно от кометите още при формирането на нашата планета. Недостатъчните данни, които имаме за тях, пораждат и много въпроси. Например, ако кометите са били толкова услужливи за нас, защо и другите планети не са били снабдявани по същия начин и защо и на тях не е възникнало нещо толкова феноменално, като живота? Дали причината е в това, че се намираме на идеалното разстояние от Слънцето, в т.нар. "обитаема зона" или има и други фактори, които са неизвестни. Отговорите на тези въпроси могат да бъдат намерени само при наличието на данни за тези небесни тела, а до този момент наблюденията са спорадични и от разстояние. До момента сондата Стардъст държи рекорда за най-близко прелитане - 181 км, а кометата е Темпел. Това се случва през 2011-та. Най-близко до среща и по-продължително изследване на вътрешността на комета, е сондата Дийп Импакт, през 2004-та. След изкуствено предизвикан взрив в ядрото на кометата, учените имат възможност да направят снимки на получилия се кратер. За съжаление, парчетата и прахта, разпръснати в резултат на взрива, развалят хубавите снимки. Ето защо очакванията за Розета са много големи, а планът е мисията да надмине всичко, постигнато досега в изследванията на кометите в Слънчевата система. Целта на сондата е да влезе в орбита на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, за да позволи на учените да я изследват в продължение на близо 2 години, а черешката на тортата е приземяването на малкия апарат Филае на повърхността на кометата. Планът е това да се сбъдне през ноември тази година.

Какво се случи досега?

Както повечето мисии на ЕКА, Розета излита от космодрума "Куру", Френска Гвиана, на борда на Ариана. Това става през февруари 2004-та. Пътуването ѝ обаче не е точно като на другите космически сонди. Кометите кръжат около Слънцето по силно елипсовидни орбити. Когато са далеч от Слънцето, те наподобяват астероиди - твърди небесни тела изградени от прах, камъни, лед и различни замръзнали газове. През 2009-та, сондата Стардъст потвърждава наличието и на аминокиселини. Когато се приближава към Слънцето, кометата се загрява и започва да отделя тези елементи в газообразно състояние. Визуалният резултат е красивата опашка на кометата, която наблюдаваме от Земята. За да бъде възможно по-продължителното изследване на кометата, което учените планират да направят чрез Розета, е необходимо сондата да я достигне още преди кометата 67P/Чурюмов-Герасименко да е започнала да се разтапя. Това ще стане някъде отвъд орбитата на Юпитер.

Освен, че отнема време, изпращането на космически апарат до Юпитер съвсем не е и толкова тривиална задача. За постигането на ускорение, достатъчно голямо, за да изпрати тяло толкова далеч в Слънчевата система, са необходими множество маневри. Подобно на Касини, Розета преживява няколко гравитационни "подритвания" преди да поеме към срещата с кометата 67P/Чурюмов-Герасименко. Близо четири обиколки на Слънцето, едно прелитане покрай Марс и три кръгчета около Земята са необходими за постигането на правилната траектория и скорост. Подобно пътуване изисква и доволно количество енергия. В близост до Слънцето, сондата се възползва от двата си соларни панела, всеки от които с площ от 32 кв.м. Когато е далеч от Слънцето, разходът на енергия се свежда до минимум и апаратът заспива, захранвайки само най-необходимите уреди на борда. Този "сън" ще продължи до 20.01.2014, 10:00 по Гринуич.

Дългоочакваното събуждане

В уречения час, софтуерът на сондата ще я събуди и ще я подготви за срещата и с кометата. За да достигне до нас, на сигнал, изпратен от такова разстояние, са необходими около 50 минути, ето защо апаратът няма да може да разчита проверките на неговите системи да бъдат контролирани от Земята. Всички тестове ще бъдат извършени без човешка намеса. Когато Розета се "разсъни", ще изпрати сигнал, с който ще съобщи, че всичко е наред. Очаква се поздравът ѝ да стигне до нас между 17:30 и 18:30 часа по Гринуич (19:30 и 18:30 българско време). На страницата на ЕКА в Youtube можете да видите множество клипове, проследяващи мисията.

Източници

Страница на Розета в сайта на ЕКА

Снимка: ESA–C. Carreau/ATG medialab