В началото бе гръмотевицата!

Изследване на група израелски геофизици показва, че най-страшните и разрушителни урагани по атлантическото крайбрежие на Северна Америка произхождат от Африка, а зараждането им е резултат от големи гръмотевични бури. Известно е, че атлантическите урагани възникват в резултат на въздушни течения прииждащи от към източните брегове на Африка. Как точно се зараждат океанските бури и в кои случаи набират достатъчно сили за да се превърнат в разрушителни урагани от вида на Катрина обаче не е известно. Съществуващите компютърни модели за появата и развитието на атлантическите урагани не са достатъчно добри и не позволяват изработването на точни прогнози.

Колин Прайс от университета в Тел Авив, Израел, и негови колеги, решили да изследват по-пълно връзката между източно-африканските и атлантическите бури. За целта те съпоставили данни за ураганите по западното крайбрежие на Атлантика през 2005та и 2006та година с информацията за гръмотевичните бури вилнеещи в планините на Етиопия през същия период. Резултатите от изследването на израелците показва недвусмислено наличието на връзка между двете природни явления. През 2005та година са регистрирани 28 големи атлантически бури - сред тях е и небезизвестния ураган Катрина. За 2006та броят им е едва 10 - с 64% по-малко. Аналогични са резултатите за гръмотевичните бури над Африка - през 2006 година по източното крайбрежие на черния континент са отчетени с 23% по-малко такива бури в сравнение с 2005та. Нещо повече, според Прайс и колегите му, 90% от тропическите бури и ураганите по западното крайбрежие на Северна Америка през тези две години са предшествувани от периоди с по-висока от средната гръмотевична активност в източна Африка.

В публикацията си в издание за геофизични изследвания Прайс и групата му изказват хипотезата, че гръмотевиците, подобно на скали в поток, пречат на въздушните течения и водят до засилване на турбуленцията и в резултат водят до зараждането на по-силни бури. Колкото по-силни са гръмотевичните бури, толкова по-мащабни за разместванията на въздушните маси. Израелските учени се надяват, че изследването им ще спомогне за създаването на по-пълен модел и съответно на по-точни предсказания за появата и развитието на ураганите. Според тях гръмотевичната активност по бреговете на Африка може да се разглежда като един ясен, предупредителен знак за появата на разрушителни бури.