Феромоните са химически съединения, отделяни от живите организми и служещи за комуникация между отделните индивиди от даден вид. Чрез тях даден член на групата може да съобщи за опасност, да маркира пътя към намерена от него храна или да информира представителите на срещуположния пол за готовността си за размножаване. Използуването на феромони за общуване е най-добре изучено при насекомите. Тези средства за общуване са наблюдавани и при гръбначните животни и растенията. При гръбначните животни – влечуги и бозайници, централна роля във феромонната комуникация играе т.нар. вомероназален или Якобсонов орган. Той е част от обонятелния апарат на тези животни и е разположен между носа и устата.
Етикет: генетика
Диабет – между наследствеността и стила на живот
Диабетът тип 2, наречен още неинсулинозависим, с право се счита за бич на съвременното човечество. Или поне за тази част от него, която живее в по-високо развитите държави в Европа и Северна Америка. Според данни на Министерство на Здравеопазването и Националния Център по Здравна Информация случаите на диабет тип 2 в България за периода 1980-2002 година са се увеличили с 80%, достигайки до над 16 на 1 000. Положението е най-тежко в САЩ, където почти всеки десети американец на възраст над 20 години страда от това заболяване.
За и против генно-модифицираните организми
Генните манипулации на живи организми, целящи оптимизиране на селскостопанското производство чрез създаване на по-високопродуктивни и по-устойчиви растителни култури и породи животни, предизвикаха много дискусии през последните години. Застъпниците и противниците на този метод изтъкват различни аргументи за и против производството и използуването на генно-модифицираните организми (ГМО). Ползата, вредата, рисковете и методите за контрол на разпространението им са в центъра на вниманието не само на учените, но и на политиците, обществеността и не-правителствените организации.
Добри новини за почитателите на пандите
Пандата е един от любимците на защитниците на природата и символ на борбата за опазване на изчезващите видове. Черно-белите обитатели на китайските бамбукови гори се намират под постоянно наблюдение от страна на учените, които се стремят да научат повече за нравите и навиците им. В опазването на популацията им участват редица организации и зоопаркове от цял свят. За целта обаче, от съществено значение е наличието на информация за точния брой на пандите.
Генни мутации? Може, но с мярка!
Ние хората често приемаме всяко отклонение от нормалното за вредно и нежелано явление, особено когато това се отнася за здравето ни. В природата обаче не винаги е лесно да се прокара ясна граница между ползата и вредата. Пример за това дава изследването на група учени от Лондонския Университет, представено на срещата на Европейското дружество по човешка генетика в Амстердам в началото този месец.
За маймуните и хората
Изследванията на генома на човека и шимпанзето показаха, че на ниво ДНК ние сме 98% идентични с нашите най-близки роднини. Увереността в превъзходстово ни над нашите прародители, маймуните, бе разклатена сериозно. Сега учените се опитват да отговорят на въпроса какво обуславя разликите между нас. Ако гените ни са еднакви, какво ни прави хора?
Мишки с шизофрения
Съществуват рзлични теории за появата и развитието на шизофренията. Според някои учени заболяването е резултат от вирусна инфекция, според други е причинено от стрес, а трети смятат, че то се дължи на генетични дефекти. Болшинството от учените и лекарите днес са съгласни, че макар ефектът на средата, в която живеем да не е без значение, наследствеността играе най-голяма роля за появата на шизофренията.
Генетични дефекти водят до дислексия
Дислексията е неврологично заболяване, което се характеризира с неспособност на индивида да чете и пише като тези затруднения не се дължат на лошо образование, дефекти във възприятията или нисък коефициент на интелигентност. Според лекарите това състояние в различна степен засяга между 3% и 10% от хората като не се забелязва разлика между половете.