Доскоро живите същества на планетата, чисто интуитивно, се разделяха на две категории – разумни и неразумни. Първата група беше изцяло запазена за представителите на вида Homo sapiens, а към нея, като че ли от кумова срама, бяха включени и отделни видове интелигентни примати. Към групата на неразумните се причисляваха всички останали представители на животинското царство. Идеята, че животни могат да правят логически връзки беше запазена територия на научно-фантастичните романи и се приемаше ако не за чиста проба закачка (нали не вярваме, че делфините са толкова възпитани, че да благодарят за рибата?), то поне за отнесени мисловни експерименти. Напоследък обаче, резултатите от изследванията върху поведението на другите животни сякаш насочват към преосмисляне на позицията на човека като единствено разумно същество на планетата. Ако трябва да сме честни, напоследък за това допринасят и събитията на международния политически фронт, но това е друга тема.
Етикет: еволюция
Ехооо, погледни насам!
Красивите багри на цветята и техният аромат са неизменна част от очарованието на пролетта и лятото. Колкото и странно да звучи обаче, растенията не се „разкрасяват”, за да радват нас – багрите и уханията са част от техния стремеж да привлекат насекоми, които да подпомогнат опрашването и така да осигурят оцеляването на дадения вид. Към триковете на растенията, за привличане на опрашващи буболечки, са странните форми на цвета и наличието на нектар. Изобретателността на Природата обаче явно е нескончаема и растенията използуват и други, далеч по-странни методи, за да осигурят успеха на опрашването.
За секса и еволюцията
Предимството на половото размножаване в еволюционен аспект е общоприет факт. Макар обикновено да е свързано с появата на по-малобройно поколение, половото размножаване осигурява несъмнено предимство за запазване на вида като цяло – смесването на наследствената информация на родителите и получаването на нови комбинации от белези, може да осигури на младите несъмнени предимства в борбата за оцеляване.
За градския и провинциалния диалект
Животът в големия град е подчинен на шума, тълпите и високите скорости – в прекия и преносния смисъл на думата. Миграцията от селото към града неминуемо е свързана с промени в характера и поведението. Както изглежда смяната на стила на живот се отразява дори на говора –или поне такъв ефект е забелязан при синигерите от рода Parus major.
Загряваш ли къде е опастността?
Продължаващата милиони години еволюционна надпревара между хищници и жертви е довела до появата на някои наистина изумителни приспособления за оцеляване при животните. Често пъти ние хората дори не можем да оценим изобретателността на Природата поради ограничеността на нашите собствени сетива.
Охльо-бохльо накъде си полетял?
Охлювите може да са бавни, но както изглежда нищо не може да ги спре в стремежа им да пътуват. Това се отнася поне до част от тези животни с къщичка на гърба -тези от рода Balea. Черупката им е малка, едва около 7мм дължина и което е по-особено, завита по посока обратна на часовниковата стрелка. Както изглежда, друга тяхна особеност е любовта към пътешествията. Тези охлюви са успели да пропътуват 9000 км за да достигнат от Европа до о-вите Тристан да Куня, в южната част на Атлантическия океан.
За маймуните и хората
Изследванията на генома на човека и шимпанзето показаха, че на ниво ДНК ние сме 98% идентични с нашите най-близки роднини. Увереността в превъзходстово ни над нашите прародители, маймуните, бе разклатена сериозно. Сега учените се опитват да отговорят на въпроса какво обуславя разликите между нас. Ако гените ни са еднакви, какво ни прави хора?