В последния месец всички медии ни заливат с информация, че „зелената мафия”, „икономически необразовани еколози”, „противници на развитието на ски спорта и зимния туризъм в България” и др. пречат на хората, живеещи на територията на община Банско да си изкарват прехраната, и така ги принуждават да стават гурбетчии. Поради това си направихме труда, одобрените вече […]
Етикет: човешка намеса
Допинг за природата
Замисляли ли сте се, че когато гълтате хапчета, активните им съставки всъщност не изчезват? Попаднали във водата, лекарствата създават проблеми за нормалния живот на водните обитатели (а и не само на тях). Проучвания на шведски учени в Умео показват, че антидепресанта оксазепам, който спада към групата на бензодиазепините, променя поведението на костурите. Риби обитаващи води […]
Пазете хищниците!
Фактът, че популациите на пчели в световен мащаб намаляват, вече не е тайна за никого. И докато причините за Синдрома на разрушената пчелна колония все още не са напълно изяснени, със сигурност се знае, че пчелите са полезни за хората не само заради меда, който произвеждат, а най-вече заради това, че почти еднолично отговарят за опрашването на множество растителни видове с икономическа стойност. Производството на соята, памука, болшинството плодове и зеленчуци, а така също и ядки, като кашуто и бадемите, разчита напълно на сръчните пипалца на тези насекоми. Имайки предвид това, не е учудващо, че едно търсене в Google Scholar с „colony collapse disorder research“ дава повече от 37 000 резултата със статии посветени на проблема. Заради голямата им роля в опрашването и поради факта, че пчелите, и изобщо насекомите като цяло се намират в основата на хранителната верига, техните популации са критични за баланса в екосистемите.
Да си посолим храната
Засоляването на почвите, т.нар. салинизация, е един от големите проблеми, които днес застрашават селското стопанство в световен мащаб. Натрупването на необичайно високи концентрации сол в почвата е необратим процес, резултат, както от промените в климата, така и от дългогодишната неправилна обработка и напояване на земеделските площи. Със засоляването на обработваемите земи добивът от тях постоянно намалява, което обрича на глад и мизерия голяма част от населението на планетата. Като се има предвид и факта, че само 1% от водата на Земята е сладка и може да се използва за поливане, възниква необходимостта от развитието на нови методи за земеделие, които позволяват отглеждане на растения в по-солена среда.
До колко зелена е зелената енергия?
Промените на климата и ролята на човека в тях, като че ли вече са извън всякакво съмнение. Дори дългогодишните скептици са склонни да наведат глава пред фактите и да признаят, че газовете, отделени при изгарянето на въглищата и нефта са основните причинители на парниковия ефект и свързаните с него природни катаклизми – урагани, топене на ледовете, жарки лета. Изходът изглежда се крие в използването на алтернативните енергийни източници- слънцето, вятъра, морските вълни, земната топлина. Сигурно ли е обаче, че тези възобновяеми източници ще ни помогнат да живеем еко-съобразно?
С мисъл за лято и море
Фактът, че Малък Сечко ни държи в ледената си прегръдка, не пречи да помечтаем за лятото – слънце, екзотични пътувания, гмуркане в топлите морета… На подобни мисли, но с малко по-тъмни краски, навява публикацията на група италиански изследователи в последният брой на списание EHP. Биолозите от Анкона се опитали да намерят причините за един феномен, наблюдаван от скоро в някои от по-популярните за водолази места – измирането на корали в резултат на нарастване броя на гмурците.
Дългата ръка на пестицидите
С развитието на индустрията, селското стопанство и химията, разнообразието на веществата, замърсители на околната среда, нараства непрекъснато. Ефектът на много от тях върху отделните видове живи организми или екосистемата като цяло не са напълно изяснени. Има случаи, когато вредното влиянието на даден химикал не се забелязва веднага, поради минималния пряк ефект. С годините обаче, натрупването му в природата може да доведе до тежки екологични последици – традиционен пример за такъв случай е масовата употреба на ДДТ в средата на миналия век, ефектът от която е видим и днес – следи от този препарат могат да се намерят в кръвта на хора дори и днес, десетки години след забраната, наложена върху употребата му.
Хората и морето
Моретата заемат почти три-четвърти от повърхността на Земята. Те дават подслон на болшинството живи организми на планетата, оказват огромно влияние върху климата и са основен източник на храна за милиони хора. Въпреки огромния им размер обаче, океаните са доста чувствителни и крехкият баланс на морските екосистеми лесно се нарушава в резултат на човешката дейност.
ДДТ получава амнистия
ДДТ, един от най-ефективните инсектициди използувани от човека, е добре познат на всички ни. Дихлоро-дифенил-трихлоретан, съкратено ДДТ, е препарат с изключително лоша слава, често даван като пример за неразумния стремеж на хората да поставят Природата на колене.
Самолети учат птици
Във времето, когато валят новини за избиването на хиляди птици с цел ограничаване на разпространението на птичия грип, съобщнието на шведския вестник Дагенс нюхетер за проект за възстановяване на популацията от малки белочели гъски в страната, звучи почти куриозно. Проектът предизвиква любопитството и заради интересния подход на природозащитниците, който предвижда насочването на пиците със самолет при мигрирането им на юг!