Мирисът на доверието

Социалното общуване е немислимо без доверието. То присъства в ежедневните ни взаимоотношения с роднини, приятели, дори непознати – доверие, че приятелят ще върне взетите назаем пари, учителката няма да навреди на децата, бизнес партньор няма да провали сделката. Оказва се, че „посредникът” на доверието е веществото окситоцин. Доказано е, че при бозайниците хормонът окситоцин се отделя в мозъка при физиологически и поведенчески процеси, при които се изгражда привързаност между отделните индивиди като например раждане, кърмене, секс. Ролята му е да подпомага социалните взаимодействия, създаването на връзки между членовете на социалната група.

Учени от университета в Цюрих, под ръководството на Ернст Феер, публикуваха наскоро в списание „Нейчър” резултатите от своит изследвания върху ефекта на окситоцина при една по-особена група бозайници – хората. Под формата на игра те тествали ефекта на хормона, впръскан през носа, върху способността за проява на доверие между участниците в експеримента. Изследването им е базирано на резултати от предишни разработки, показващи, че окситоцинът може да проникне в мозъка през лигавицата на носа и по този начин да повлияе върху поведението.

В експеримента на швейцарците били използвани две групи доброволци – инвеститори и получатели. Всеки участник притежавал по 12 парични единици (ПЕ). Инвеститорите трябвало да вземат решение дали и колко пари да прехвърлят на 4 отделни получателя. Съгласно правилата на „играта” при прехвърлянето сумата се утроявала. Така пред инвеститора стоят две възможности – да запази парите, които има или да ги даде на получателя за да утрои размера им и след това да се надява, че получателя ще подели с него нарасналата сума. От своя страна получателите имали възможност да избират – да върнат определена част от получената сума като отплата за доверието на инвеститора или да задържат всички пари. При експеримента размера на прехвърлената сума бил използван като единица мярка за доверие. Резултатите показали недвусмислено, че окситоцина може да влияе върху поведението на инвеститорите. При групата, която получила инхалация с окситоцин, 13 от 29-те инвеститори показали максимална степен на доверие и прехвърлили всички 12 ПЕ, с които разполагали. При нетретираната група такова доверие показали само 6 от 29. И обратното – само 6 от 29-те участници от окситоциновата група прехвърлили по-малко от 8 ПЕ, в сравнение с 13 от 29 в контролната (нетретирана) група.

За да проверят дали окситоцина не влияе по-скоро върху готовността да се поема риск, от колкото върху доверчивостта, авторите променили постановката на експеримента. Ролята на инвеститорите останала същата, но решението дали част от инвестираните пари да се върне при тях се вземало от компютър, на базата на случайността. В този случай окситоцинът не оказал влияние върху размера на прехвърлените суми – степента на проявеното доверие била съпоставима между контролната и третираната група. Това идва да покаже, че окситоцинът влияе не върху готовността за поемане на риск, а по-скоро върху способността на участниците да се преборят с недоверието и да се включат в едно социално взаимодействие с надеждата да извлекат полза – да получат парите си обратно и дори да спечелят допълнителни суми.

Изследването на Ернст Феер и неговите колеги има голямо значение за изясняване поведението на хората и разкриване на факторите, влияещи върху взаимодействията между отделните членове на обществото. Резултатите биха могли да са от полза за медицината при лечение на хора с психологически проблеми (социални фобии, аутизъм). Разбира се ефектът на окситоцина може да се използва и за далеч по-користни цели.

Може да се каже, че публикуването на тази статия е проява на голямо доверие от страна на швейцарците!