След последните опустошителни природни бедствия по света въпросите свързани с промените в климата стават все по-сериозни. Във вълната от новини, която ни залива, наистина е доста трудно да се ориентираме в обстановката. Със сигурност обаче, може да се каже, че за съвсем кратък период от време голяма част от държавите в света бяха поставени в подчинено положение от стихията. В този случай не можеше и дума да става за богати или бедни държави, за държави с огромно политическо влияние или с липсващо такова, или пък за държави със сериозни закони по отношение на опазването на околната среда. Потърпевши бяха всички, без оглед на техния статус.
„Промени в Гълфстрийма биха могли да охладят Европа.“
14.09.2005
CNN
„Ледниковият период в САЩ и Европа отречен.“
30.06.2005
spiegel.de
„Не само Гълфстрийма снабдява Европа с топлина.“
30.09.2002
wissenschaft.de
„Португалия се подготвя за продължителна суша.“
07.09.2005
de.news.yahoo.com
„Необичайно обилен сняг падна над цяла Великобритания. Нормално е времето на Острова да бъде меко през зимата заради топлото течение Гълфстрийм, но през последните дни полярни студове нахлуха навсякъде в Северна и Централна Европа.“
09.01.2003
segabg.com
Голяма част от изследователите смятат, че причината за всички тези стихийни бедствия трябва да се търсят единствено и само в глобалното затопляне. Но не всички са на едно мнение по въпроса. Според някои, промените, които настъпват се дължат и на нормални периодични промени в океанските течения. „Все повече доказателства има в полза на важната роля, която океаните играят в промяната на климата“, твърди метеорологът Джеймс Хърел от Националния Център за Атмосферни Изследвания в Боулдър, Колорадо. За тези промени е причина и едно от най-големите океански течения – Гълфстрийм.
Гълфстриймът е течение в Северния Атлантическия океан. Той има доказано значение за климата в Европа и Северна Америка. Океонографските изследвания показват, че той е част от много по-голямо течение, което се образува покрай западните брегове на Африка, откъдето се насочва към североизточното крайбрежие на Южна Америка. При досега си с брега, то се разделя на два отделни потока, единият от които поема в посока към Карибските острови, а другият – на изток от тях. Двата потока се събират отново в Мексиканския залив, при протока на Флорида, образувайки самия Гълфстрийм, който продължава движението си със скорост от 30 милиона кубически метра за секунда на север. След бреговете на Северна Каролина скоростта му се увеличава почти три пъти. Скоростта му не е постоянна. Установени са промени в зависимост от сезона. Максималната си скорост течението достига през есента, а минималната – през пролетта. Отчетени са и промени в солеността му. Според изследователите при движението си на север то става по-солено поради значителното количество изпарена вода. По този начин, достигайки най-северната си точка, течението вече е загубило топлината, но пък е повишило солеността си. Това го прави значително по-тежко от заобикалящите го водни маси, което предизвиква неговото „потъване“ и сливането му със силно подводно течение, което се придвижва обратно на юг.
Движението на топлите водни маси на течението Гълфстрийм поддържа по-високи температури през зимата във Флорида. Неговото продължение в Северния Атлантически океан пък е причина за по-високите температури през зимните месеци по крайбрежието на Норвегия и Великобритания, като ефектът му се усеща дори във Швеция и Финландия. На Гълфстрийма се дължи и най-голямата отчетена температурна аномалия според географската ширина. В южната част на норвежкия архипелаг Лофотен, намиращ се отвъд полярния кръг, средните температури през най-студените зимни месеци – януари и февруари са около – 1 градус.
При анализ на отчетените температури в Атлантическия океан и на различни климатични маркери, като например пръстените на дърветата, изследователите са установили, че в последните няколко века, температурите на Северния Атлантик са се покачвали и са спадали в цикъл с период от около 60-80 години. Наблюденията над океанските течения показват, че охлаждането в районите около Атлантическия океан през 50те и 60те години, както и започналото затопляне през 80те и 90те години, биха могли да се обяснят със забавянето на океанските течения респективно тяхното ускоряване, което води до промяна в притока на топлина. За съжаление наличните данни не са достатъчни, за да затвърдят подозренията, че вариращите температури са постоянно явление.
Според списание „Сайънс“, Джеф Найт и неговите колеги от Центъра Хадли за Климатични Прогнози и Изследвани в Екзетър, Великобритания са създали математически модел за симулация на океанските течения за период от 1400 години. Моделът ХадСМ3 на Центъра Хадли, според авторите на проекта дава доста реалистична представа за цикличните промени с период от 70 до 120 години. Вариациите в температурите и в скоростта на океанските течения са се запазили през цялото време на симулацията, което говори за стабилността в появата на промените. Заслужава внимание фактът, че в моделът на Найт не са включени някои климатични фактори, като например парниковите газове. Резултатите, които симулацията показва са функция единствено на климатичните компоненти зададени в модела. Според Питър Скот, изследовател на климата от подразделението на Центъра Хадли в Рединг, който не е участвал в анализа, такива големи сходства между симулация и реалност предполагат, че промените в климата на Атлантическия океан се осъществяват в действителност точно по начина функциониращ в модела. В случай, че моделът, създаден от Найт и неговите колеги, продължава да дава реалистични резултати, той може да бъде използван за предвиждане на промените за в бъдеще. Според тях ускоряването на океанските течения в Атлантическия океан може да е отговорно за 10 до 25% от глобалното затопляне през последните 20 години, което означава, че при едно забавяне на океанските течения, може да се очаква и забавяне на глобалното затопляне.
„Все пак“, предупреждава Найт, „това е само модел, който не е точен, като часовник.“ Това, което би било от най-голяма полза е установяването на точните причини за тази периодичност, споделя той. В моделът на Центъра Хадли, обясняват изследователите Майкъл Велинга и Пейли Ву, промените в теченията се регулират от бавното завъртане на вода в Северния Атлантик. За регулатор на теченията в модела е използвано предположението, че за намаляването на концентрациите на сол в Северния Атлантик, причинено от притока на сладка вода от тропическите реки, е необходим период от около 50 години. Там, поради своята по-малка плътност, водата носена от течението Гълфстрийм не е в състояние да достигне обичайните дълбочини и да се върне обратно на юг, което охлажда океана.
Дори и моделът на Найт, наистина да е толкова реалистичен, колкото показват досегашните резултати, той със сигурност не обяснява всичко свързано с промените в климата, както признават и самите създатели на модела. Климатът е сложна система от фактори и взаимодействия, които не могат да бъдат разглеждани изолирано. Всяка промяна, която ние замисляме да направим с някой от факторите, трябва да бъде съпроводена от преценка на последиците върху цялата система.