Нобелова награда за медицина и физиология 2005

Тази сутрин, по време на частичното слънчево затъмнение, проф. Ханс Йорнвал, секретар на Нобеловия комитет към Института Каролинска в Стокхолм, обяви наградата за медицина и физиология. Тази година тя се присъжда на австралийците Бари Маршал и Робин Уорън за откритието на бактерията Helicobacter pylori и нейната роля при гастрита и язвата. Като основание за решението си Нобеловият комитет посочи, че работата на двамата австралийци е довела до: оборване на общоприетата догма, според която гастритът и язвата са резултат от неправилния начин на живот и влиянието на стреса, облекчаване страданието на много пациенти и разкриване на връзка между инфекциозните заболявания, възпалителните процеси и ракът.

Тазгодишните нобелови лауреати са родени и работят в Австралия – Бари Маршал е роден през 1937 година, в град Калгуури, Робин Уорън през 1951 – в град Пърт. В хода на клиничната си практика, Уорън първи забелязва наличието на особен вид бактерии в 50% от биопсиите на стомаха при пациентите с язва. Нещо повече, присъвствието на тези бактерии било винаги съпроводено със симптомпи на възпаление в засегната стомашна лигавица. Маршал проявява интерес към това откритие и предлага помощта си. Двамата изследват биопсии на 100 различни пациенти и установяват, че странните бактерии присъстват в лигавицата на почти всички пациенти със стомашни възпаления или язва на дванадесетопръстника или стомаха. След много усилия Маршал успява да изолира и отгледа бактериите в култура. Оказва се, че микроорганизмите са от неизвестен до тогава вид, който по-късно получава името Helicobacter pylori. Заключението на Уорън и Маршал е, че този нов вид бактерии са пряко свързани с развитието на тези широкоразпространени заболявания. Те показват, че чрез лечение с антибиотици, бактериите могат да бъдат премахнати и пациентите да се излекуват. Пример за отдадеността на работата на двамата лекари и нестандартния им подход е начинът по който те доказват връзката между Helicobacter pylori и болестта. Поради липсата на подходящ животински модел, Маршъл сам се заразил, пиейки от бактериалната култура – развилият се в резултат на това гастрит бил ясно потвърждение на теорията на двамата австралийци!

Работата на Уорън и Маршал става достояние на научната общност през 1982 година. От тогава по проблемите на язвата и ролята на Helicobacter pylori в развитие на заболяването работят много научни лаборатории. Сега се знае, че близо 50% от хората по света носят в себе си тези бактерии. Почти всеки индивид в бедните държави е заразен. В развитите държави процентът е доста по-нисък и непрекънато намалява в резултат на повишаването на стандартите за хигиена. Препдолага се, че заразата става още в детството. Само 10-15% от заразените обаче развиват болестта. Смята се, че това се дължи на различни генетични особености между хората, определящи и различна податливост на инфекцията, а също и на различия в самите бактерии. Установено е, че не всички щамове представители на Helicobacter pylori имат еднаква способност за прикрепяне към лигавицата на стомаха или за предизвикване на възпалителен процес. В стомаха на някои хора са намерени бактерии от различни щамове, които се различават в способността си да предизвикат развитието на язва. В момента голямо внимание се обръща и на методите за лечение на язвата и гастритът. Комбинирането на антибиотици с лекарства, подтискащи стомашната секреция, дават добри резултати и водят до пълното излекуване на пциентите. Интересно е, че този вид лечение се отразява и на някои ракови заболявания на стомаха. Редица изследвания показват, че премахването на бактериите с помощта на антибиотици води до подтискане на възпалителните процеси в стомашната лигавица и регресия на някои видове лимфоми на стомаха (вид ракови заболявания). Наблюденията показват, че съществува връзка и между ракът на стомаха, второто по значимост раково заболяване, и присъствието на Helicobacter pylori. В развитите държави, където разпространението на заразата намалява и където болните от гастрит и язва се лекуват ефективно, процентът на болните с това тежко раково заболяване намалява.

За съжаление, все по-широкото разпространение на устойчиви към антибиотици микророганизми, обаче се очаква да се превърне в проблем при лечението на язвата. За това редица научно изследователски лаборатории по света се опитват да намерят алтернатива на лечението с антибиотици. Смята се, че за намирането на нови методи на лечение особено много ще помогне публикувания през 2003-та година геном на Helicobacter pylori.

Благодарение на работата на Уорън и Маршал язвата вече не е тежко, неподлежащо на лечение, хронично заболяване. С подходящо комбинирано третиране с антибиотици и лекарства за подтискане на киселинноста пациентите могат да се върнат към пикантните ястия и чашата вино!