Природата често е била източник на вдъхновение не само на хората на изкуството, но и на инженерите и учените. В резултат на милионите години еволция, живите организми са успели да намерят решение на редица проблеми, които днес създават грижи на хората – от нас се иска само да потърсим отговора на подходящото място.
В последния брой на списание Nature, група австралийски учени публикува разработката на нов свръх еластчен материал, резилин, който би намерил широко приложение в индустрията и медицината. Целта на изследванията на Кристофър Елвин и неговите колеги от Унивесритетите в Куинсленд и Канбера, била да изследват свойствата на естествения резилин – белтък който позволява на бълхата да скача по-високо, на жътварките да свирят, а на мухите винарки и водните кончета да пърхат с крила. Резилинът (името произлиза от английската дума resilient – еластичен, а не заради това, че откривателите му са станали за резил), е много по-еластичен от гумите, използвани от човека и позволява на насекомите да извършват ритмични движения с даден орган с голяма честота, без това да води до нараняване на околните тъкани. За да изучат структурата на този белтък и да разберат кое поражда еластичността му, австралийците взели част от резилиновия ген на винената мушица и я сложили в бактерии от вида Escherihia coli. Бактериите, произвели около 1 грам разтворим белтък, наречен про-резилин. Под въздействие на светлина и в присъстието на рутениевия катализатор на Грубс (за разработката на който Грубс получи Нобелова награда тази година), структурата на про-резилина станала мрежеста (били създадени връзки между отделните молекули), превръщайки течността от про-резилин в еластична гумена материя от резилин.
Тестовете показали, че еластичността на резилина, получен от Елвин и колегите му, е съпоставима с тази на естествения резилин, намерен в сухожилията на крилата на водните кончета (граница на еластичност 92%) и много по-голяма от тази на най-еластичните гуми, карбобутилови (граница на еластичност 56%) и полибутадиенови (с граница на еластичност 80%), произвеждани от човека. Според авторите, свойствата на резилина се дължът на три-измерната аморфна структура на омрежения белтък и на присъствието на вода в междумолекулните пространства. Ако материалът бъде оставен при отсносително ниска влажност (70%), той придобива кожест вид и еластичността му силно намаляла. Дори и при дълго съхранение в този му вид обаче, резилинът напълно възвръщал свойствата си след престояване за около 2 часа в буферен разтвор.
Все още не е ясно колко време резилинът би запазил еластичността си при постоянно разтягане. Според Елвин и съавторите му обаче, ако съдим по насекомите, продължителността на живота на този материал би трябвало да е огромна. Веднъж произведен в какавидата на мушиците, резилинът им служи вярно за цял живот като е принуден да подпомага движението на крилата с честота 720 хиляди замаха в час (около 500 млн. за целият живот на винарките). В звуковите органи на жътварките (цикадите) резилинът е подложен на трептения с честота 4 kHz.
Очаква се новосъздаденият свръх еластичен материал да намери широко приложение в индустрията и медицината. Лаборатории в САЩ вече са започнали тестването му за изработка на имплантанти, които да заместят износените хрущялни дискове в гръбначния стълб на хора с болки в гърба.