Биодизелът – все по екологично чисто и по-евтино гориво

Във времето когато всеки от нас се вълнува от промените в климата, изчерпването на петрола и ефектът от замърсителите на природата върху здравето ни, разработката на нови горива е особено актуална. Известно е например, че растителните манзини могат да се използват за получаването на био-дизел – евтин заместител на бензина, получен от растителни или животински мзнини, при горенето на който не се отделят вредни вещества.

Все още обаче сме далеч от времето, когато ще можем да изсипем старото олио от фритюрника в резервоара и ще подкараме колата. За да се получи био-дизел, мазнините се подлагат на сложна химическа обработка. Най-често биодизел се получава чрез процес наречен естерификация – при добавяне на алкохол (най-често метилов) към мастните киселини се получва смес от естери и глицерин. Биодизелът е съставен именно от естерите, получени в резултат на естерификацията. За да протече реакция между мазнините и алкохола е необходимо присъствието на катализатор – помощно вещество, което спомага за протичане на реакцията, без самото то да търпи промени. За получаването на биодизел в практиката се използват различни видове катализатори. Най-евтините са натриева основа или солна киселина. Използуването им обаче е свързано с редица проблеми – те са вредни за околната среда, участието им в естерификацията е свързано с консумацията на много енергия, а освен това отделянето им от крайната смес е сложен и скъп процес, който сам по себе си води до отделянето на други вредни продукти. Съществуват и по-скъпи катализатори, съставени от киселини в твърдо състояние, отделянето на които от биодизела е по-лесно. Те обаче също не са лишени от недостатъци – към високата им цена се прибавя и по-ниската им активност в сравнение с течните катализатори. За да се направи бодизела по-евтин за консуматорите, а славата му на “чисто” гориво да не се компрометира от “мръсното” производство, е необходимо да се разработят нови катализатори. В тази насока са работили Масаказу Тода от Токийския Технологичен Институт и негови колеги от Токийския Университет и Националния Институт за Авангардна Наука и Технологии в Тсукуба . Японските учени публикуваха по-рано този месец в списание Нейчър резултатите от работата си върху катализатор, получен от глюкоза и захароза (обикновена захар) чрез нагряване при температури над 300 градуса по Целзий и последващо сулфониране със солна киселина. Получената черна прах била напълно безвредна за околната среда и много устойчива (неразтворима във вода или органични разтворители дори при високи температури). Новият катализатор показал много по-висока активност при производството на биодизел в сравнение с известните до момента твърди катализатори като в същото време осигурявал напылно безвредно призводство на гориво. Според Тода и колегите му, този вид катализатор може да се получи и от други въглехидрати, като нишесте и целулоза. Авторите се надяват, че изобретението им не само ще облекчи производството на биодизел, но и ще намери по-широко приложение в органичния синтез, измествайки киселините от ролята им на катализатори.